fbpx

прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. №20-00-457
07.12. 2016 г.
чл. 15 от ЗДДС, чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, чл. 3, ал. 2 от ЗКПО, чл. 18 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-457/02.11.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А“ ЕООД се занимава с търговия на вино, високоалкохолни и слабоалкохолни напитки. Дружеството е част от групата на Б Франция. Очаква се „А“ ЕООД да започне да извършва сделки като посредник в тристранна операция – покупка на стоки от Б Франция и продажбата им към други страни от ЕС. Всички страни по сделката са регистрирани за целите на ДДС в собствената си държава. Стоката ще се транспортира директно от Франция към съответната страна в ЕС, получател на стоката.
Доставчици на „А“ ЕООД от Франция Ви уведомяват, че според френския данъчен режим, следва „А“ ЕООД да бъде регистрирана по ДДС и във Франция и да извършва горепосочените сделки под френския си ДДС номер.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Следва ли „А“ ЕООД да се регистрира за целите на ДДС във Франция и ако да какъв ще е характера на доставката от гледна точка на ЗДДС и ЗКПО, в случай че дружеството я извършва под ИН по ДДС, издаден във Франция?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката почл. 6, ал. 2 от закона, а според ал. 2 на същия законов текст мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя.
Предвид изложеното, тристранна операция може да е налице в случай, че са изпълнени хипотезите, визирани в чл. 15 от ЗДДС. При регистрация на „А“ ЕООД за целите на ДДС във Франция ще се наруши изискването на чл. 15, т. 3 от ЗДДС и третирането на доставките на дружеството ще бъде по реда, посочен в чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС, а няма да представлява тристранна операция. По отношение на характера на доставката на стоки от „А“ ЕООД, в случай, че същото е регистрирано за целите на ДДС във Франция следва да се има предвид, че доколкото стоката, предмет на доставката, се намира във Франция към момента на покупката и продажбата от „А“ ЕООД, то дружеството ще извършва доставки с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС, а облагането и декларирането им за целите на ДДС ще е съобразно френското законодателство.
Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с общите разпоредби на закона. Обектите на облагане са уредени в чл. 1 от с.з., като относимите към поставения въпрос са печалбата на местните юридически лица и доходите, посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник Република България. Местни юридически лица са юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство. В чл. 3, ал. 2 от ЗКПО е регламентирано че местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
В случай, че не са налице обстоятелства за осъществяване на стопанска дейност чрез разкрито място на стопанска дейност в друга страна, данъчно задълженото лице е изцяло в обхвата на местното законодателство.
При определяне на място на стопанска дейност на местно юридическо лице в чужбина следва да имате предвид разпоредбите на съответното местно законодателство и спогодбата, сключена между Република България и съответната държава за избягване на двойното данъчно облагане. При анализ на критериите за определяне на място на стопанска дейност посочени в модела за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонение от облагане с данъци се установява, че регистрацията по ДДС (ДДС номер) на българското юридическо лице в друга страна не е сред посочените за определяне на място на стопанска дейност.
В случай, че формирате място на стопанска дейност в друга страна, следва да имате предвид следното:
– Дейността на местно дружество в друга държава, чрез място на стопанска дейност (клон, офис, обект, строителна площадка и т.н.) се реализира и отчита съгласно законодателните изисквания на тази държава и съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Независимо от това, по силата на българското законодателство, когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на този закон за определяне на данъчния финансов резултат. Следователно местното лице трябва да извърши данъчно преобразуване по реда на ЗКПО, включително и на финансовия резултат, реализиран от дейност в чужбина като част от общия му финансов резултат.
Гореизложеното означава, че приходите и разходите, реализирани от дейността на мястото на стопанска дейност на българското дружество във Франция ще участват при формирането на данъчния финансов резултат на дружеството и ще бъдат данъчно третирани по реда и при условията на ЗКПО.
– Същевременно ЗКПО предвижда приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвании влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите в този закон – чл.13.
В Спогодбата между Република България и Република Франция за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода е договорен метода„освобождаване с прогресия“ по отношение на печалбата, реализирана чрез място на стопанска дейност. На практика избягването на двойно данъчно облагане се извършва чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО заедно с Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В резултат на това ще се определи полагащия се корпоративен данък, намален с размера на удържания в чужбина данък, за който е признат данъчен кредит.Дружеството не следва да прилага към декларацията доказателства за размера на внесения във Франция данък върху печалбата от мястото на стопанска дейност – чл. 92, ал. 6 от ЗКПО.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от СИДДО между България и Франция при определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са възникнали в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.
Разходите, извършени във връзка с дейността на дружеството във Франция, участвали при формирането на счетоводния финансов резултат на дружеството, ще бъдат данъчно признати по реда и при условията на ЗКПО. В общ план, без претенции за изчерпателност, следва да отбележим, че за да бъдат признати за данъчни цели, тези разходи следва да са свързани с дейността на предприятието и да са документално обосновани съобразно изискванията на ЗКПО. От друга страна отговорът е обвързан със счетоводното законодателство и възприетата и прилаганаот предприятието счетоводна политика. Поради това, ако счетоводното отчитане на конкретната операция е извършено в съответствие с разпоредбите на счетоводното законодателство, то и за данъчни цели също се приема, че няма нарушение на счетоводните норми и отчетените счетоводни приходи и разходи се признават.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Scroll to Top