fbpx

ЗДДС, чл.70, aл. 1, т. 4,ЗДДС, чл.70, aл. 1, т. 5

553-00-45/ 26.02.2010 г.
ЗДДС, чл.70, ал.1, т.4 и 5
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ e изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви осъществява търговия на едро с фармацевтични и стоматологични материали. За нуждите на осъществяваната дейност закупувате чрез лизингодател лек автомобил и го трансформирате на 1+1 ( премахват се излишните седалки за да стане автомобила пикап). Поставеният въпрос по прилаганеразпоредбите на ЗДДС е: Налице ли е право на данъчен кредит върху лизинга и направените разходи по този автомобил при така извършената трансформация?
По повод поставеният в запитването въпрос, Ви уведомяваме следното:
На основаниечл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
– е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
– стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на мотоциклет или лек автомобил, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с такива превозни средства.
Съгласно новата редакция на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС „лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.Не е лек автомобил, автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Следователно ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от закона не се отнася за лек автомобил, при придобиването на който има трайно вградено допълнително техническо оборудване, което е за целите на извършванатадейност.
Необходимо е да се има предвид, че понятието „трайно вградено допълнително техническо оборудване“ означава оборудването да е неподвижно закрепено и при обичайната му употреба да не се налага неговото отделяне от превозното средство. Същевременно това оборудване следва да е функционално предназначено за изискваното от закона трайно прикрепване в превозното средство и да не е възможно използването му без да е трайно прикрепено.
Освен това в разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 на закона е посочено, че ал. 1, т. 4 и т. 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че на придобитият лек автомобил впоследствие е извършена трансформация. Към момента на неговото придобиване,същият е „лек автомобил”по смисъла на§ 1 , т. 18, изречение първо от ДР на ЗДДС. Освен това дружеството не използва автомобила за изрично изброените дейностив чл. 70, ал. 2 от закона.
Следователно при закупуването на лек автомобил по смисъла на§ 1 , т. 18, изречение първо от ДР на ЗДДС и последващото му трансформиране, както и за направените разходи за автомобила, свързани с неговото преустрояване, за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит.

Вх.№ 530045 от 26.02.2010 Отг. ОУИ София  |  53-00-45_10_ OZ_ 5_ 03

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Scroll to Top