Изх. № 20-00-48
11.03. 2015 г.
чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС
чл. 204 от ЗКПО
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството отдава под наем собствени складови помещения на територията на тържище. Във връзка с възникващите с основната дейност административни нужди и изпълнението на служебните задължения на лица, които не са управленски персонал /като например превоз до банка, общинска и данъчна администрация, НОИ и други/ дружеството възнамерява да наеме автомобил, който е лек по смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит по фактури за
наем на лек автомобил, предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и Указания на НАП Изх. № 20-00-158/28.07.2014 г. и Изх. № 91-00-88/26.06.2013 г.?
2.Налице ли е право на приспадане на данъчен кредитзастоките и
услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наетия лек автомобил, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал.1, т. 5 от ЗДДС?
3.Във връзка с приложението на чл. 204 от ЗКПО, доколкотов ЗКПО
и ЗДДС липсва легална дефиниция на „управленска дейност“, следва ли да се облагат с данък върху разходите наема и разходите за експлоатация на лекия автомобил?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагането на ЗДДС:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Измененията и допълненията в разпоредбите на чл. 70 от ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г. засягат правото за ползване на данъчен кредит за доставките, които възникват при наемане на леки автомобили, както и на получени транспортни или таксиметрови услуги, извършвани с наети превозни средства.
Съгласно измененията в текста на чл. 70, ал. 1, т. 4 от закона е отпаднала думата “нает“, която ограничаваше ползването на данъчен кредит в такива случаи.
В тази връзка при наличие на изискванията, регламентирани в чл. 68 -71 от закона, за доставките, при които правото на данъчен кредит възниква след 01.01.2013 г., същото може да бъде упражнено по общия ред и срок, включително и правото за ползване на данъчен кредит за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили (чл. 70, ал.1, т. 5 от ЗДДС).
В конкретния случай, следва да имате предвид, че правото на приспадане на данъчен кредит няма да е налице, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сбора от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобилаи по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договарят прехвърляне на собствеността.
Следва да се има предвид и направената промяна в чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /в сила от 01.01.2014 г./, че е налице доставка при фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, като тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето.
В този смисъл са цитираните в запитването указания на изпълнителния директор на НАП.
Относно прилагането на ЗКПО:
ЗКПО не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, с които се осъществява стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Следователно прилага се общия режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
На основание чл. 204, т. 3 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. „Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства” са посочените в § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО. В ЗКПО не е дадена легална дефиниция на понятието „управленска дейност”. По аргумент на чл. 37 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на понятието може да се извлече от общоприетия му смисъл, или то би следвало да обхваща дейността на всички лица от йерархията в организационната структура на предприятието, на които са вменени управленски функции.
Предвид гореизложеното, ако отчетените счетоводни разходи за нает лек автомобил, в т.ч. наем, поддръжка и експлоатация (гориво, смазочни материали и т.н.), са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
В случай, че с автомобила се осъществява управленска дейност, разходите, свързани с експлоатацията му подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО. Формирането на данъчната основа е регламентирано с разпоредбата на чл. 215 от закона, върху която се прилага данъчна ставка 10 на сто. Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 31 март на следващата година. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО. Данъкът е окончателен.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘