Изх. № 20-00-489/22.12.2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-489/… 2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„ИБ” АД е местно юридическо лице, чиято основна дейност включва производство, обработка, търговия, реклама, разпространение и предоставяне на услуги и/или ваучери за услуги, включително ваучери за храна, и/или смарт карти, за своя сметка и/или като посредник, в различни области.
Дружеството е разработило продукт под формата на предплатен ваучер на електронен носител (предплатена електронна карта), който има необходимите характеристики за използване за предоставяне на социални разходи в натура, подобно на ваучерите на хартиен носител, спазвайки законовите изисквания за това, а именно:
– Продуктът е предназначен за фирми („Работодатели“) като средство за осъществяване на управлението на социален фонд, осигуряващ на служителите им социални придобивки в натура съгласно определенията, съдържащи се в чл.294 и чл. 293 от Кодекса на труда (КТ).
– „ИБ“ АД ще предоставя предплатени електронни карти с определена номинална стойност срещу предварително заплащане от работодателите. Работодателите ще предоставят картите на служителите си, които ще могат да ги използват като платежно средство за закупуване на стоки и услуги от ограничена търговска мрежа, която дружеството ще селектира по определените от работодателя критерии („Търговци“).
– Предплатените електронни карти няма да позволяват теглене на пари в брой и няма да представляват парични взаимоотношения между работодателя и служителите. Тези електронни предплатеникарти не са обвързани с банкова сметка на името на служителя, което изключва възможността за превръщане на наличната номинална стойност по предплатената карта в пари. По смисъла на Закона за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС), този вид предплатена електронна карта попада в обхвата на изключенията, посочени в чл.1, т. 10 от с.з.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Представляват ли електронните карти социални разходи, предоставени в натура по смисъла на ЗКПО и по-конкретно спазено ли е условието за липса на парични взаимоотношения между работодателя и служителите?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Социалните разходи, предоставени в натура са обект на данъчно облагане по реда на ЗКПО. За данъчни цели квалифицирането на дадени разходи като социални, предоставени в натура е в зависимост от конкретните отношения между работодателя и неговите служители и наети лица. Доколкото в случая въпросът се поставя не от работодател, който е данъчно задълженото лице, а от трето лице, което ще посредничи в тези отношения, принципно социалните разходи, които отговарят на критериите на дефиницията за „социални разходи, предоставени в натура“ – § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, подлежат на облагане с данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от същия закон.
Разходите за ваучери за храна са включени изрично в чл. 204, т. 2, буква „б” от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура, които са освободени от облагане при условията на чл. 209 от същия закон. За разлика от ваучерите за храна, за друг вид ваучери (например ваучерите за подаръци) не съществува специална норма. Ето защо облагането на тези разходи следва да се прилага предвид общите разпоредби на данъчния закон, да се изследват критериите за определянето им като социални разходи, предоставени в натура.
При условие, че по отношение на разходи за ваучери за подаръци са изпълнени изискванията постановени с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, достъпни са за всички заети в предприятието (работодател) и същите се използват за задоволяване на социални, битови и културни потребности като придобиване на подаръци (напр. – книги, украшения, различни предмети за лични нужди и други подобни), без да е извършено възстановяване на парични суми под каквато и да е форма от работодателя, са налице натурални взаимоотношения между предприятието и служителите/наетите лица. Доказването на тези натурални взаимоотношения трябва да се документира по ред, определен от предприятието. Така ваучерите за подаръци, предоставени съобразно изискванията на ЗКПО, са облагаеми с данък върху разходите в размер на 10%. Съгласно чл. 212 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставенив натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.
Що се отнася до това дали електронните карти отговарят на изискването социалните разходи да са предоставени в натура, без парични взаимоотношения между работодателя и неговите служители, отговор на този въпрос е даден с писмо Изх. № 24-34-45 от 29.11.2013 г. на ЦУ на НАП до „ИБ“ АД:
„По отношение на електронните карти предвид същността им на парични средства по смисъла на чл. 76, ал. 2 и § 1, т. 30 от ДР на ЗПУПС, предоставената по този начин социална придобивка не попада в хипотезата на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, а е приложим чл. 205 от същия закон.“. Според чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘