ЗДДС, чл.70, aл. 1, т. 5,ЗДДС, чл.70, aл. 3, т. 7

2_1739/23.11.2011
ЗДДС – чл.70, ал.1, т.5;
ЗДДС – чл.70, ал.3, т.7 .
Дружеството притежава лек автомобил, при закупуването на който не сте ползвали данъчен кредит. Интересувате се имате ли право на данъчен кредит за горивото, което е изразходвано от автомобила, в случаите, в които той се ползва при командироване на служители.
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, изразявам следнотостановище:
В глава седма „Данъчен кредит” на ЗДДС законодателят е регламентирал правото на приспадане на данъчен кредит, доставките с право на приспадане на данъчен кредит, ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, както и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Нормата на чл.70, ал.3, т.7 от ЗДДС дава право, независимо от ограничението на ал.1, т.2 от същия член, на приспадане на данъчен кредит, когато става въпрос за предоставени „транспорт и нощувки на командировани от лицето лица”, разходите по които се поемат от командироващата организация.
Изхождайки от горните норми, считам, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че получените от командированото лице стоки и услуги за експлоатация на превозни средства са свързани с транспорта, тъй като същите не попадат сред доставките с предмет „транспорт” по смисъла на чл.70, ал.3, т.7 от ЗДДС.
От друга страна съгласно чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т.4 /придобити, внесени или наети леки автомобили или мотоциклети/, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства.
С § 48, т.2, б.”б”от ЗИДЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 г./ е изменена дадената в §1, т.18 от ЗДДС легална дефиниция на понятието ”лек автомобил”, считано от01.01.2010 г.:
“Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Нормата на чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС е специална по отношение на нормите уреждащи правото на данъчен кредит при доставки, свързани с лек автомобил, включително и когато се касае за транспорта на командировани лица.
Предвид гореизложеното, когато транспорта на „командировани от лицето лица” се извършва с лек автомобил, независимо дали е собственост на командироващото лице, нает или е личен на командированото лице, правото на приспадане на данъчен кредит за стоките или услугите, свързани с експлоатацията му, не е налице, на основание чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар