2_1728/30.06.2008г.
ЗДДФЛ – чл.37, ал.1
КСО – чл.4, ал.3, т.5 и т.6
ЗЗО – чл.33
Отправили сте писмено запитване до ТД на НАП – ….., препратено по компетентност в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна отдел “Данъчно осигурителна практика”, заведено в регистъра на Дирекция “ОУИ” – Варна с Вх.№1728/19.06.2008г.
Според изложената в запитването Ви фактическа обстановка изплащате възнаграждение на чужд гражданин по граждански договор за 5 работни дни и сумата е повече от една МРЗ.
Въпросите, които поставяте са следните:
1.Върху коя сума трябва да се начисли данъка – брутната сума или тази, получена след намаляване с 25% нормативно признати разходи?
2.Следва ли да се внасят социални и здравни осигуровки за лицето?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
1. По отношение приложението на ЗДДФЛ:
Съгласно чл.37, ал.1, т.8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /в сила от 01.01.2008г. награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници се облагат с окончателен данък. Окончателниятданък за доходите по ал.1 се определя върху брутната сумана начислените/изплатени доходи /чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ/.
Облагането с окончателен данък на чуждестранни физически лица се прилага в случаите, когато доходите не са реализирани чрез определена база на територията на странатапо смисъла на т.4 от §1 на ДР на ЗДДФЛ, която препраща към т.7 от §1 на ДР на Данъчно-сигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
По смисъла на т.7 от §1 на ДР на ДОПК“Определена база“ е:
а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Определение за „ Лица упражняващи свободна професия” се съдържа в т.29 от §1 на ДР на ЗДДФЛ и съобразно определението за такива могат да бъдат определени лица – дейци наизкуството и културата, ако за тя саналице едновременноследните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
В конкретния случай се касае за доход на чуждестранно физическо лице – деец на изкуството и културата. Ако същото не осъществява дейността чрез определена база на територията на страната по см. на т.7 от §1 на ДР на ДОПК, подлежи на облагане с окончателен данък върху брутната сума на изплатените доходи.
При наличие на определенабаза на териториятана странатаза изплатените доходи следва да се приложи разпоредбата на чл.29, т.1, б.„б”, доколкото се касае за изпълнение на артист или чл.29, т.2 от ЗДДФЛ при извършване на друга дейност по т.30 от §1 на ДР на ЗДДФЛ „Извънтрудови правоотношения”.
2. По отношение приложението на осигурителното законодателство:
А/ От 1 януари 2007г. – датата на пълноправното членство на Република България в Европейския съюз за всички български граждани и институции са приложими Регламент /ЕИО/ №1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент /ЕИО/ №574 за определяне на реда за прилагане на Регламент /ЕИО/ №1408/71.
Правилата на Регламент 1408/71 се прилагат в страните-членки на Европейския съюз /27 държави/, Европейската икономическа зона /Исландия, Норвегия и Лихтенщайн/ и Швейцария.
Приложимото законодателство т.е коя социално осигурителна схема се прилага за лицата, за които се прилага Регламент /ЕИО/ №1408/71 се определя съгласно Дял ІІ – „Приложимо законодателство”.
Съгласно чл.13 /1/ от същия, основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на само една държава членка и съобразно чл.13 /2/ това е държавата на чиято територията е наето на работа лицето, дори ако пребивава на територията на друга държава членка , или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето което го е наело на работа е на територията на друга държава членка.С цел да не се ограничава свободното движение на хора и за преодоляване на административните усложненияв регламента се допускат и редица изключения.
Предвид това, ако по отношение на лицето са приложими Регламент /ЕИО/ №1408/71 и Регламент /ЕИО/ №574 за да получите конкретен изчерпателен отговор следва да посочите редица допълнителни уточняващи обстоятелства като например – къде пребивава лицето; упражнява ли и друга трудова дейност; какъв е вида на дейността; в качеството наето лице или самостоятелно заето лице я извършва; на територията на коя държава извършва дейността и др.
Б/ Ако по отношение на лицето не са приложими Регламент /ЕИО/ №1408/71 и Регламент /ЕИО/ №574, т.е то е от трета страна, по отношение полученото от него възнаграждение по граждански договор са приложими следните правила на осигурителното законодателство:
1.Социално осигуряване
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от част първа на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В КСО не е направено разграничение в осигурителния режим на лицата в зависимост от тяхното гражданство, поради което по този ред следва да се осигуряват всичкилица, които упражняват трудова дейност изброена в чл.4 от КСО.
Следователно, когато за чуждестранния гражданин не са приложими Регламент /ЕИО/ №1408/71 и Регламент /ЕИО/ №574, за полученото от него възнаграждение по извънтрудово правоотношение /граждански договор/ се дължат осигурителни вноски на основание чл.4, ал.3, т.5 или 6 от КСО. Осигурителните вноски се правят по реда на чл.6, ал.3 и ал.4 от КСО, а именно -осигурителните вноски се определят след намаляване от брутното възнаграждение на нормативнопризнатите разходи и се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношението за 2008г. – 60:40.
На основание чл.127 от КСОзадължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер определен в чл.157 от КСО.
2.Здравно осигуряване
Съгласночл.33, т.3 и т.6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
На основание гореизложеното, ако за чуждестранният гражданин, не са приложими Регламент /ЕИО/ №1408/71 и Регламент /ЕИО/ №574, в случай че той няма статут на постоянно пребиваващ в Република България не възниква основание за здравно осигуряване.
‘