2_424/25.02.2010 г.
ЗДДС, чл.70, ал.3, т.7, във връзка с чл.70, ал.1, т.2 и 5 от с.з.
1. Ако за командировка с личен автомобил има получена данъчна фактура за гориво, има ли право командироващата организация на приспадане на данъчен кредит;
2. Има ли право командироващата организация на приспадане на данъчен кредит при наличие на данъчна фактура за гориво, ако командировката е извършена с нает от тази организация лек автомобил под наем?
С оглед на така поставените въпроси, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС изразявам следното становище:
В глава седма „Данъчен кредит” законодателят е регламентирал правото на приспадане на данъчен кредит, доставките с право на приспадане на данъчен кредит, ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, както и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Предвид ал.3 на чл.70 от ЗДДС, алинея 1, т. 2 не се прилага за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица.
В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието „транспортна услуга”. В чл.367 от Търговския закон е регламентирано, че с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Аналогична е и разпоредбата на чл.35 от Закона за автомобилните превози, регламентираща договора за превоз на пътници.
Предвид посочените разпоредби, във връзка с приложението на чл.70, ал.3, т.7 от ЗДДС, можем да приемем, че правото на приспадане на данъчен кредит за командироващата организация ще е налице, когато става въпрос за предоставени на командированото лице транспортни услуги, които се поемат от командироващата организация. Независимо, че получените от командированите лица доставки на стоки или услуги за експлоатацията на превозните средства са свързани с транспорта, същите не попадат сред доставките с предмет „транспорт”, по смисъла на чл. 70, ал.3, т.7 от ЗДДС.
От друга страна съгласно чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т.4 /придобити, внесени или наети леки автомобили или мотоциклети/, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства.
С §48, т.2, б.”б”от ЗИДЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 г./ е изменена дадената в §1, т.18 от ЗДДС легална дефиниция на понятието ”лек автомобил”, считано от01.01.2010 г.:
“Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Нормата на чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС е специална по отношение на нормите уреждащи правото на данъчен кредит в случаите, свързани с лек автомобил, включително и когато се касае за транспорта на командировани лица.
Предвид гореизложеното, когато транспорта на „командировани от лицето лица” се извършва с лек автомобил, независимо дали е нает или е личен на командированото лице, правото на приспадане на данъчен кредит за стоките или услугите, свързани с експлоатацията му, не е налице, на основание чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС.
Когато транспорта на „командировани от лицето лица” се извършва с личен автомобил на командированото лице, ако същият не е лек, правото на приспадане на данъчен кредит за стоките или услугите, свързани с експлоатацията на този автомобил също няма да е налице, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, т.к. в случая не е осъществен транспорт, по смисъла на т.7 на чл.70, ал.3 от с.з.
‘