Изх.№……………
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-…. с вх.№ 97-00-8от03.12.2008г. сте поставили два въпроса при следната фактическа обстановка:
РУ „Социално осигуряване”, като организация на бюджетнаиздръжка е регистрирано по ЗДДСна 15.04.2003г.
Презмесец декември 2008г. е в ход процедура по продажба на лек автомобил „Пежо” 306, който е придобит на 28.12.1998г. Автомобилът е закупен с ДДС, като не е ползван данъчен кредит.
В тази връзка взапитването са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начисли ДДС при продажба на лекия автомобил на данъчно незадължено физическо лице, имайки предвид разпоредбите на чл.50 от ЗДДС?
2. Следва ли да се внесе данък върху приходите на бюджетните предприятия по чл.248 от ЗКПО ?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По първи въпрос :
Доставките, за които регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл.69, ал.1 от закона. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В същото време, в закона са предвидени определени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, изброени в чл.70 от закона.
Предвид разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства.
При последваща продажба на автомобила /независимо дали купувача е данъчно задължено лице или не/, за който при придобиването не еналице право на приспадане на данъчен кредит ще е приложима разпоредбата на чл.50, т.2 от ЗДДС. Освободена е доставката на стоки, при придобиването на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от закона. Това следва да се посочи и в издадения данъчен документ като основание за неначисляване на данък предвид разпоредбите на чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС.
По втори въпрос : Съгласно чл. 248 от ЗКПО приходите на бюджетните предприятияот сделки по чл.1 от Търговския закон/ ТЗ /, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите. От цитираната разпоредба следва, че обект на облагане са тези приходи на бюджетните предприятия, произтичащи от сделки, които са изрично посочени в чл.1 от ТЗ и по-конкретно в ал.1 на чл.1. В чл. 1, ал. 2 от ТЗ са посочени лица, които се считат за търговци по други критерии, а не по видовете сделки, които извършват. Следователно препращането на чл. 248 от ЗКПО, е свързано смислово само с изрично изброените видове сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ.
С оглед на това че по своя статут бюджетните предприятия не са търговци и извършването на търговски сделки за тях не е основна дейност, то част от сделките, посочени в чл.1. ал.1 от ТЗ, практически не биха могли да се извършват от бюджетни предприятия. Тъй като хипотезите, при които приходите на бюджетните предприятия не следва да бъдат обект на облагане по реда на чл.248 от ЗКПО са по-многобройни от хипотезите, при които тези приходи попадат в обхвата на чл.248, прилагането на тази разпоредба по-скоро следва да се базира на критерий, който определя кога дадена сделка не следва да се счита за търговска по смисъла на чл.1 от ТЗ.
Като критерий за определяне дали даден приход следва да се квалифицира от бюджетното предприятие като приход, подлежащ на облагане с алтернативен данък, може да се използва следният подход:
Счита се, че приходите на бюджетното предприятие не подлежат на облагане по чл.248 от ЗКПО , когато едновременно са изпълнени следните условия:
– Приходите се формират от извършване на сделки, задължението за предприемането на които е по силата на нормативен акт, и
– Цените на сделките не се определят от бюджетното предприятие на пазарен принцип – такива са случаите, при които цените са определени в нормативен акт или тарифи, одобрени с нормативен акт, или когато в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
В тази връзка следва да имате предвид, че приходите от продажбата на лек автомобил «Пежо» 306 от РУ „Социално осигуряване” не следва да се облагат с алтернативен данък по реда на чл.248от ЗКПОпо следните причини :
1. Продажбата наавтомобил, е продажба на ДМА, който е използванпри осъществяване на бюджетната дейност на РУ „Социално осигуряване.”
Приходи от продажба на активи, подлежат на облагане, когато посочените активи са обслужвали стопанска дейност на бюджетното предприятие.
2.Продажбата на автомобил не може да сеопредели като сделка по чл.1, т.1 от ТЗ- покупка на стоки или други вещи сцел, търговецът да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.
Видно от писмото, лекия автомобил „Пежо” 306 е придобит на 28.12.1998г., и е използван при и за осъществяване дейността наРУ „ Социална осигуряване”, а не с цел последваща препродажба т.е същият не е класифициран като материален запас.
3. Продажбата на автомобила е инцидентна сделка, а не дейност по занятие. Дейността по занятие изисква достатъчно постоянство по отношение на сключваните търговски сделкипо чл.1, ал.1 от ТЗ. Същите следва да сключват системно, с цел реализиране на печалба, в рамките на един отчетен период.
‘