5 53-00-446 /22.07.10 г.
ДДС, ЧЛ. 79
В подаденото от Вас писмо, постъпило в Дирекция ОУИ Софияс вх.№ …. /15.06.2010 г. e изложена следната фактическа обстановка:
Сключили сте договор за износ на вино с контрагент от Русия, на който е отнет лиценза за алкохол. Дружеството е закупило етикети, за които е ползван данъчен кредит. Етикетите с логото на клиента Ви не могат да бъдат използвани, поради това, че му е отнет лиценза. Тези етикети ще бъдат бракувани.
Поставеният въпрос по прилаганеразпоредбите на ЗДДС е :
1.Следва ли да начислите ДДС за бракуваните материали?
2.Следва ли да се преобразува ГДД със стойността на бракуването?
Във връзка с постъпилото запитване, Ви уведомяваме следното:
На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекциите, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, се извършват в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка – декларацията за този данъчен период.
За стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС.
Закона е предвидил някои изключения от горните разпоредби, които са регламентирани с разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:
1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;
3. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;
4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;
5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;
6. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.
Видно от текста на разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗДДС , приложението насъщата е обвързано с точно определени обстоятелствата, при наличието накоито не се извършва корекция по чл.79, ал.3 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС се начислява и седължиданък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Съгласно чл.28, ал.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.
На основание цитираната разпоредба следва със счетоводните разходи за брак на материали да се увеличи финансовия резултат.
Изключения от този принцип законът допуска само при посочените в чл.28, ал.3 от ЗКПО условия. Съгласно чл.28, ал.3 от ЗКПО , алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:
1. непреодолима сила;
2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
4. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.
‘