ЗДДС, чл.79, aл. 3,ЗДДС, чл.80, aл. 2, т. 2

5_ 53-00-859/ 12.01.2011г.
ЗДДС, чл.79, ал.3
ЗДДС, чл.80, ал.2, т.2
В запитването еизложена следната фактическа обстановка:
В ползван от дружеството склад е възникнал пожар. Пожарът е причинен от запалването на уличен контейнер за смет. В следствие на пожара и пожарогасителните дейности почти цялото количество от находящите се на територията на склада стоки (бутилки вносен алкохол с платен акциз) са погинали. На 1 декември 2010 г. е съставен протокол, с който се удостоверяват погиналите спиртни напитки като количества и стойности. Протоколът е предоставен и приет от представител на застрахователното дружество. Също така за възникналите обстоятелства е уведомена и ТД на НАП.
Към датата на подаване на писменото запитване дружеството разполага с:
-Удостоверение от 06 РУП – СДВР
-Удостоверение от СДВР „Пожарна безопасност и спасяване”
При така изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1. Трябва ли да бъде извършена корекцияпо чл.79, ал.3 от ЗДДС или в случаяважи изключение по чл.80, ал.2, т.1 или т.2 от ЗДДС?
2. С какви документи се удостоверява наличието на обстоятелствата по чл.80, ал.2, т.1 или т.2 от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по поставените изразявам следното становище:
Съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В чл.80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. Съгласно чл.80, ал.2 от ЗДДС корекции по чл.79, ал.3 от ЗДДС не се извършват в случаите:
….
4. унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила;
5. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;
……………………………….
В данъчното законодателство липсва легална дефиниция за понятието „непреодолима сила”. Такава се съдържа в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон – непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.
В решение № 8025/30.07.2003 г. ВАС е дадена следната характеристика на понятието “непреодолима сила“: „Непредвидимото /случайното/ или непредотвратимото с извънреден характер събитие по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ е, в първия случай, такова, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди /с оглед взимане на предохранителни мерки/, а във втория – такова, което не би могло да се предотврати с никакви охранителни мерки и грижи /природно или друго бедствие/”.
В Решение 282/11.01.2005 г. и 4494/07.05.2007 г. на на ВАС се сочи ,”че под понятието “непреодолима сила“ в данъчното производство следва да се разбира, че това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Като “непреодолима сила“ според съдебната практика се квалифицират природните бедствия – земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар и др.”
По повод на конкретния въпрос пожарът, в ползвания от дружеството склад, не може да се квалифицира като природно бедствие, защото не засяга големи територии, регионии не е обявявано бедствено положениев съответствие с регламентите на Закона за управление на кризите.
По отношение хипотезата на чл. 80, ал.2, т.2 от ЗДДС, следва да се посочи, че легално определение на понятието “авария“ е дадено в § 1, т.3 от ДР на Закона за защита при бедствия. Съгласно посочената разпоредба аварията„е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.”.
Относно другия използван в нормата термин “катастрофа“, то дефиниция, на същия в българското законодателство е дадена единствено в § 1, т.12 от ДР наЗакона за държавните резерви и военновременните запаси Според посочената разпоредба катастрофата е „събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции”
В случаите когато регистрираното лице може да докаже, че унищожаването, липсата или брака на активите, причинени от аварии или катастрофи, не са по негова вина, на основание чл.80, ал.2, т.2 от ЗДДС няма да коригира ползвания данъчен кредит. В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на обстоятелствата по чл.80, ал.2, т.2 от ЗДДС. В тази връзка, за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или брака не са по вина на лицето, което е ползвало данъчния кредит. Доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последваща ревизия или проверка за периода, в който за конкретното имущество (стоки, материални запаси) е настъпило съответното обстоятелство – унищожаване, липса или брак.
В конкретния случай, при така представената в писмото фактическа обстановка, считам, че е налице унищожаване на стоките в склада в следствие на авария. По отношение на документите доказващи липсата на вина – в случаите, когато няма образувано производство, срещу собственик, управител или друго лице от дружеството, за което може да се предположи, че е действало по указание на собствениците или управляващите дружеството, за умишлено престъпление пряко свързано с причиняването на пожара, следва наличните документи да се приемат за достатъчни. Когато такова производство започне към един по-късен момент и завърши с осъдителна присъда или освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от Наказателния кодекс, то към датата на влизането им в сила, следва да се направи корекция по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Изх. № 20-00-425/30.11.2017 г. ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“;ЗКПО – §1, т. 34 и т. 36 от ДР;КТ – чл.

възстановяването на ДДС на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на общността, няма изисква

5 20-00-644/20.01.2011Наредба № H-9 за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка

Данъчно третиране на разходи за транспорт на работници и служители от местоживеене до месторабота чрез услуга от фирма за таксиметров превоз.

Изх. № ………………ДОДата ….Относно: Данъчно третиране на разходи за транспорт на работници и служители от местоживеене до месторабота чрез услуга от фирма за таксиметров превоз.