ЗДДС, чл.7,ЗДДС, чл.28,ЗДДС, чл.81

5_53-00-281/09.05.2012г.
ЗДДС, чл.7
ЗДДС, чл.28
ЗДДС, чл.81
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва продажба на дребно на детски стоки и стоки за битана територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Във връзка с множество запитвания от клиенти, неустановени на територията на страната има ли законово основание дружеството да не начислява данък върху добавената стойност за извършените към тези клиенти продажби?
2. Каква е възможността на клиентите на дружеството да бъде възстановен данък върху добавената стойност за закупените стоки на територията на страната?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба изразявам следното становище:
От изложеното в запитването е видно, че дружеството извършва доставки на стоки по смисъла на чл.5 от ЗДДС. За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се определи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превоза й към получателя.
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до място извън нея, е с място на изпълнение на територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
В закона са предвидени някои случаи, в които се прилага нулева ставка на данъка, но за целта е необходимо кумулативно изпълнение на няколко условия.
По първи въпрос
1. Стоките се превозват или изплащат от територията на страната до територията на трета страна или територии
За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на доставка на стоки, е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи, а именно – писмен митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен от изходно митническо учреждение, фактура за доставката и документ за превоза на тези стоки.
2. Стоките се превозват или изплащат от територията на страната до територията на друга държава членка
В чл. 7 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделни хипотези, при които са налице вътреобщностни доставки /ВОД/. ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
– доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
– получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
– предмет на доставката са стоки;
– възмездност на доставката;
-транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със стандартна ставка в държавата членка на доставчика, доказването на вътреобщностния характер на доставката е в тежест на доставчика.
За удостоверяване наличие на обстоятелства за ВОД е необходимо получателят по доставката да разполага с валиден идентификационен номер, издаден от друга държава членка. Липсата на валиден номер на получателя, издаден от друга държава членка при ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС води до третирането на тези доставки като такива с място на изпълнение на територията на страната и облагането им /ако са облагаеми такива/ с приложимата съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ставка от 20 %.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.
Доказването на ВОД е регламентирано с чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно същия за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
– документ за доставката;
– документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
В зависимост от лицето, извършило транспорта, с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС са определени следните документи, доказващи транспортирането на стоките:
– транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките;
– транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Необходимо е да се има предвид разпоредбата на чл. 46 от ППЗДДС, която урежда, че ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто, като в този случай данъкът се начислява чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата чрез анулиране на протокола, като за анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
По втори въпрос
В чл.81 от ЗДДС са предвидени случаи, при които се възстановява платен данък върху добавената стойност на лица, които не са установени на територията на страната. Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка на посочените по-горе лица е определен с наредби на министъра на финансите.
Чуждестранните лица, на които се възстановява данък върху добавената стойност, начислен им в България, са посочени в ал.1 т.1-т.3 от посочената по-горе разпоредба. На възстановяване подлежи данък, включен в цената на ползвани услуги или начислен върху стойността на закупени или внесени стоки на територията на страната от:
– данъчно задължени лица, които не са установени у нас, но са установени и регистрирани по ДДС в друга държава членка – Наредба № Н-9 от 16 декември 2009г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността;
– данъчно задължени лица, неустановени на територията на Общността, но регистрирани за целите на облагането в държава, с които България има сключено споразумение за възстановяване на данъка на реципрочен принцип – Наредба
№ Н-10 от 24 август 2006г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността;
– данъчно незадължени физически лица, неустановени на територията на Общността, закупили у нас стоки за лично потребление с платен данък, когато в определен срок напускат страната и изнасят стоките в непроменен вид.-Наредба № Н-12 от 24 август 2006г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар