292/01.03.2012
Чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС
Чл.84 ЗДДС
Чл.25 ЗДДС
Чл.163а, ал.2 ЗДДС
В писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ……. с вх. № ………….г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството се занимава с покупка, складиране, съхранение, сортиране, транспортиране и предаване за оползотворяване на отпадъци с код по единната европейска тарифа CER 160601 – оловни акумулаторни батерии. Видът на отпадъка попада в обхвата на Приложение № 2 към Глава деветнадесета „а” от ЗДДС, по-точно в 4 – опасни отпадъци по Закона за управление на отпадъците. Дейността се извършва въз основа на Решение № ……………… от …………. на Министерството на околната среда и водите, РИОС гр.Пловдив.
Покупката на отпадъка с посочения код сеосъществява от доставчик, установен на територията на Италия. Транспортът на стоката до България се осъществява от друг италиански доставчик на транспортни услуги. Във фактурите и на двете фирми е посочен ДДС номера на българското дружество.
Във връзка с посочените факти и обстоятелства са поставени следните въпроси:
1.Коректно ли е въз основа на фактурата за международен транспорт, издадена от доставчика на транспортна услуга да се състави протокол по чл.117 от ЗДДС, в който основанието за начисляване на данък е чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС?
2. Коректно ли е в протокола за ВОП на отпадъка, съставен въз основа на фактурата за покупка като основание за начисляване на данък да бъде записан чл.84 или трябва да бъде записан чл.82, ал.5 от ЗДДС?
3.Когато доставките през календарния месец са няколко, но доставчиците както на отпадъка, така и на транспортните услуги издават една фактура за цялото доставено количество отпадък и за извършените в рамките на месеца транспортни услуги, необходимо ли е съставяне на протокол за всяка доставка на стока и услуга или е възможно съставяне на един протокол въз основа на фактурата за отпадък респ. за превоз?
4. За дружеството възниква право на данъчен кредит за наем на склад, за почистващи, информационни, правни телекомуникационни услуги, охрана, доставка на интернет и др.. Възстановява ли се данък според разпоредбите на чл.92, ал.1 от ЗДДС?
5. Коректно ли е при продажбата на отпадъци дружеството да издава данъчна фактура, в която като основание за неначисляване на ДДС да посочи чл.163а, ал.2 от ЗДДС?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност изразяваме следното становище?
По въпрос първи:
Разпоредбата на чл.22, ал.3 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение на услугата по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл.21, ал.2 и 3 от ЗДДС.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на услугата е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тази услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е там, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид гореизложеното, получената от Вас услуга по транспорт на опасни отпадъци в рамките на Общността е с място на изпълнение на територията на стратата и е облагаема при условие, че доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. В този случай на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя на услугата ..и се начислява с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от закона.
Следва да имате предвид, че съгласно §1, т.11 от ДР на ЗДДС ”лице, установено на територията на страната” е лице, което със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
По въпрос втори:
Според чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване възниква, когато стоките се транспортират от територията на друга държава членка до територията на страната и доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В тези случаи на основание чл.84 от ЗДДС данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването и начисляването му се извършва с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от закона.
По въпрос трети:
Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване на стока възниква на датата, на която е прехвърлена собствеността върху стоката. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗДДС данъкът става изискуем на 15 ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Независимо от посоченото в ал.3, когато фактурата е издадена от доставчика преди 15-тия ден на месеца, през който е възникнало данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата /чл.63, ал.4/.
На основание чл.25, ал.2 и ал.6 от ЗДДС данъчното събитие, респективно изискуемостта на данъка при доставка на услуга възниква на датата, на която услугата е извършена. В случаите на доставка по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, регистрираното лице издава протокол по чл.117 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Ако до датата на издаване на протокола не е издадена фактура за доставката на стока или услуга, освен реквизитите по чл.117, ал.2 от закона протоколът следва да съдържа и издадения от съответната държава членка идентификационен номер на доставчика, под който е осъществена доставката /чл.81, ал.3 от ППЗДДС/.
По въпрос четвърти:
Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се ползват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил. Условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредитса регламентирани в чл.71 от закона.
Когато за определен данъчен период, данъчният кредит превишава начисления от регистрираното лице данък разликата, представляваща данък за възстановяване се прихваща от орган по приходите или се приспада от регистрираното лице по реда на чл.92, ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС.
По въпрос пети:
Когато получател на доставка на отпадъци е регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл.163а, ал.2 от закона данъкът за доставката е изискуем от получателя. В издадената от доставчика фактура като основание за неначисляване на данък следва да се посочи „чл.163а, ал.2”.
В хипотеза, при която получателят не е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът за доставката на отпадъци е изискуем от доставчика.
‘