УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ………,
В запитването, постъпило от „Х” ООД, сте изложили следната фактическа обстановка:
Предмет на дейност на дружеството са обезопасяване, подобрение, възстановяване на имущество, повредено вследствие щети от пожари, наводнения, други бедствия. Дружеството извършва услуги по ремонт на недвижими имоти на територията на държава-членка на ЕС – Италия. В запитването е поставен въпросът кой е приложимият режим за облагане на доставките за целите на ДДС за извършваните от българското дружество доставки?
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент от механизма на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Мястото на изпълнение при доставки на услуги е уредено в чл.21 ЗДДС. Съгласно алинея (1) на чл. 21 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. Това е общата хипотеза за определяне мястото на изпълнение на доставката, от която следва, че доставчикът е лице – платец на данъка ие задължен да начисли ДДС при извършването от него доставки на услуги.
Изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 ЗДДС са посочени в чл. 21, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Доколкото разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС касае определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато същата е свързана с недвижим имот там, където се намира имотът, то така описаните услуги попадат в обхвата на посочените разпоредби, съответно за определяне мястото на изпълнение на тези доставки следва да се приложи хипотезата на чл. 21, ал. 2, т.1 ЗДДС, а именно -мястото, където се намира недвижимия имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Това означава, че мястото на изпълнение на тази доставка на услуга е извън територията на страната и българското дружество – доставчик на услугата – не следва да начислява данък добавена стойност при документиране на доставката.
Считаме, че така описана, услугата попада в обхвата на чл. 21, ал. 2, т. 1 ЗДДС, а именно: мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
В настоящия казус е налице хипотеза, при която получатели по доставките на строителни услуги са лица, установени на територията на в Република Италия. В този случай задължението за начисляване на данък добавена стойност е на доставчика, но в държавата-членка, на територията на която се извършва строителната услуга. За българското дружество ще възникне задължение да се регистрира за целите на ДДС в тази държава-членка, като основанието за това следва да се съдържа в законодателството на съответната държава, където се намира недвижимият имот. Хипотезата е аналогична на чл. 95, ал. 2 ЗДДС, съгласно който на регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 ЗДДС, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.
Предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите, в които данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161 ЗДДС, както и когато данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а ЗДДС, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице. Следователно, при доставките на строителните услуги, по които получатели са данъчно задължени лица съгласно законодателството на Република Италия, данъкът се начислява и дължи от доставчика на територията на Република Италия /предвид казаното по-горе по отношение мястото на изпълнение на такива доставки/.
В тази връзка се налага изводът, че българското дружество ще формира облагаем оборот,за да се регистрира за целите на ДДС в Република Италия, като е необходимо да следи достигането на този облагаем оборот съгласно ДДС законодателството на Република Италия.
Относно правото на данъчен кредит за доставките, по които българската фирма е получател на територията на Република България следва да се съобрази разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Предвид чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчик-регистрирано по закона лице му е предоставил или предстои да му предостави, начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и чл. 57 ЗДДС, както и изискуемия от него данък като платец по глава осма от ЗДДС. Чл. 69, ал. 2, т. 1 ЗДДС указва, че за целите на алинея 1 на чл. 69 ЗДДС за облагаеми доставки се смятат и доставките, в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Предвид горното считаме, че дружеството ще има право на данъчен кредит за доставките, по които е получател на територията на Република България.
По отношение правото на данъчен кредит за доставките, по които дружеството е получател на територията на Република Италия, следва да бъде съобразено обстоятелството, че от момента на регистрация за целите на ДДС в Република Италия, българското дружество ще има право на данъчен кредит при условия и по ред, определени в италианското законодателство по отношение механизма за облагане с ДДС.
Доколкото българското дружество ще бъде получател по облагаеми доставки преди момента на регистрация за целите на ДДС в Република Италия, по отношение на възстановяване на платен данък с право на данъчен кредит отново са приложими нормите на действащото данъчно законодателство на Република Италия.
Относно правото на данъчен кредит по фактури, издадени за услуги по настаняване в хотел на територията на Италия следва да се отбележи, че право на данъчен кредит няма да възникне, доколкото разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС указва, че лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчик-регистрирано по този закон лице му е предоставил или предстои да му предостави. Ако доставчикът на хотелиерските услуги не е регистриран по ЗДДС, право на данъчен кредит по фактури, издадени от лице, регистрирано за целите на ДДС в Италия, няма да възникне.
Директор:
/ Б. Атанасов/
‘