5_53-00-274/ 21.10.2008г.
ЗДДС, чл.97, ал.3
ЗДДС, чл.17, ал.4
В запитването е посочено, че представляваното от Вас дружество е в качеството си на подизпълнител на немско дружество, във връзка с изпълнявана от последното поръчка от български възложител, регистриран по ЗДДС, на строителни и монтажни работи- доставка и монтаж на дървени покривни конструкции. За осъществяването на строителните и монтажни работи немското дружество ще транспортира за своя сметка всички нужни материали на територията на Р България. Работниците на немското дружество ще бъдат командировани за всеки отделен строителен обект за период от седем дни, като за изпълнение на поръчката немското дружество ще получи възнаграждение от българския възложител.
При така изложената фактическа обстановка е зададен следния въпрос: налице ли е задължение за регистрация на немското дружество по реда на чл.97 от ЗДДС или следва да бъде приложена разпоредбата на чл.97, ал.3 от ЗДДС във връзка с чл.82, ал.2, т.4 от същия закон.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, Ви уведомявам следното:
От изложеното в запитването не става ясно дали немското дружество е поело ангажимент да извърши доставки на стоки, ведно с услугите по монтаж и инсталация на същите илие поело ангажимент за извършване на услуга по строителство и монтаж, за която използва свои материали, което е от значение заданъчното третиране по ЗДДС на извършваните доставки и определяне лицето платец на данъка. С други думи казано необходимо е да бъде определена основната доставка – дали същата е с предмет доставка на стока или с предмет доставка на услуга. Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС на съпътстващите доставки.Съгласно чл.128 от ЗДДС,когато основна доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една доставка. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството на основния предмет на доставката.
Ако от страна на немското дружествое поет ангажимент за доставка на покривните конструкции, ведно с монтажа и инсталацията на същите, то ще са приложими разпоредбите на ЗДДС отнасящи се за доставка на стоки с монтаж и инсталация Съгласно чл.17, ал.4 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. Без значение в случая е обстоятелството дали инсталирането/ монтирането се извършва от самото лице – доставчик на стоките или тази дейност е възложена на друго лице – подзпълнител. Разпоредбата на чл.82, ал.2, т.4 от ЗДДС предвижда, че данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато се доставят стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато полуачтелят е регистрирано по ЗДДС лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.В този случай по силата на чл.97, ал.3 от ЗДДС за доставчикътне възниква задължение за регистрацияпо ЗДДС по повод извършените от него доставки на стоки с монтаж и инсталиране.
Ако от страна на немското дружество е поет ангажимент за извършване на услуга по монтаж, за която използва свои материали, то ще са приложими разпоредбите на ЗДДС отнасящи се до доставка на услуга. Доколкото услугата ще е свързана с недвижим имот, в този случай мястото на изпълнение на доставката ще се определи съобразно разпоредбите на чл.21, ал.2, т.1 от ЗДДС – мястото на изпълнение е в зависимост от местонахождението на недвижимия имот. Предвид това, че недвижимия имот е на територията на страната, то следва, че и мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на страната и за немското дружество в качеството му на изпълнител би възникнало задължение за регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС.
Независимо от гореизложеното, предвид извършваната от немското дружество дейност следва да бъде направено уточнение и да се установи дали същото е установено на територията на страната предвид това, че съгласно чл.95 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от закона. Ако за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия месец лицето достигне облагаем оборот от 50 000 лв, то на основание чл.133, ал.1 във връзка с чл.96, ал.1 от ЗДДС следва да се регистрира чрез акредитиран представител.
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието «лице, установено на територията на страната» и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. «Постоянен обект» по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работлница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане наприродни ресурси, определено помещение ( собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на Спогадбата между Народна република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото ( Ратифицирана с Указ № 2766 на Държавния съвет на Народна република България от 7.09.1987 г. – ДВ, бр. 71 от 15.09.1987 г.Обн., ДВ, бр. 98 от 27.12.1988 г., в сила от 21.12.1988 г.), отнасящи седо формиране на място на стопанска дейност.
‘