Здравно осигуряване на деца – немски граждани, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България

ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3 и 6 и чл. 40, ал. 3, т. 1
Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11(1)(а)(д)
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на деца – немски граждани, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България
Във връзка с постъпило писмо в ТД на НАП ……., офис ………… от лицето Д.С.В., препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. с вх. № ………./27.01.2016 г., Ви уведомяваме за следното:
От съдържанието на писмото и приложените към него копия от документи за самоличност става ясно, че семейството на г-жа В. към настоящия момент се е установило да живее в България и че тя желае трите й деца – немски граждани, които са родени през 2005 г., 2008 г. и 2011 г. и имат разрешение за продължително пребиваване в Република България, да бъдат включени в българската здравноосигурителна система. Самата тя е вписана в регистъра на НАП на 5.10.2015 г. и е с непрекъснати здравноосигурителни права.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното здравно осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 33, ал. 1,т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. С новата точка 6 от същия член, в сила от 1 януари 2007 г., в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени и лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
“Правила за координация на системите за социална сигурност“, според т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО, са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 1 май 2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (основен регламент) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския съюз и на Съвета (регламент за неговото прилагане).
На основание чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 този регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. В чл. 4 е предвидено равно третиране на лицата, попадащи в приложното поле на регламента, като е посочено, че ако друго не е предвидено в регламента, те получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава-членка, както нейните граждани.
Координационните разпоредби относно приложимото законодателство, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004, се основават предимно върху принципа lex loci laboris. Това означава, че по правило всяко лице, което осъществява дейност като заето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава членка, се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическата дейност (член 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Когато лицето не осъществява икономическа дейност обаче, се прилага законодателството на държавата по пребиваване (напр. пенсионери, деца, студенти) съгласно член 11, параграф 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Предвид изложеното, след 1 януари 2007 г. гражданите на държави-членки и други лица от приложното поле на Регламент (ЕО) № 883/2004, които обичайно пребивават в Република България и не подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка, се считат за задължително осигурени в НЗОК на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. Осигуряването на тези лица се извършва чрез личен номер или личен номер на чужденец, издаден от МВР, или чрез служебен номер, издаден от НАП (по аргумент от чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/).
Осигурителният доход, върху който се определят здравноосигурителните вноски, редът за внасянето им и сроковете, в които се дължат, са регламентирани в чл. 40 от ЗЗО. Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 1 (посл. изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от ЗЗО лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст се осигуряват за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1.
Съгласно правилата за отразяване на здравноосигурителен статус, заложени в Софтуера за управление на приходите (СУП), здравноосигурителният статус на едно лице се определя от датата на регистрацията му в регистъра на НАП, ако тя е след 01.01.2000 г. При дата на регистрация преди 01.01.2000 г. здравноосигурителният статус се изчислява от 01.01.2000 г. В случаите когато липсва дата на регистрация, за начална дата на определяне на здравноосигурителния статус се приема 01.01.2000 г. или датата на раждане, ако е след 01.01.2000 г.
В конкретния случай, ако децата са членове на семейството на граждани на ЕС, които са субекти на вътрешното ни законодателство, поради това, че упражняват трудова дейност в страната ни или че пребивават обичайно в нея като трудово неактивни лица, те също ще попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004. Тъй като са лица под 18-годишна възраст, здравноосигурителните им вноски следва да се поемат от държавния бюджет (чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО). Ако за тях липсва дата на регистрация в регистъра на НАП или въведената дата е некоректна, е необходимо да се предприемат действия по ръчно коригиране или вписване на актуалните регистрационни данни на чуждестранните физически лица съгласно Процедура ОК 1 “ Вписване на данни в регистъра на НАП“. Като доказателствен документ, удостоверяващ датата на възникване на основанието за здравното осигуряване, може да послужи издаденото удостоверение от органите на Министерството на вътрешните работи, с което е разрешено продължително пребиваване на лицата в Република България.

Оценете статията

Вашият коментар