Здравно осигуряване на български гражданин, който е гражданин и на друга държава и не живее постоянно в България

ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 2, чл. 40а и § 19И от ПЗР
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на български гражданин, който е гражданин и на друга държава и не живее постоянно в България
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ……, Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вашата дъщеря е с българско гражданство по рождение и с американско от 2000 г. Същата работи в САЩ и не се е завръщала в България от 01.01.2007 г. Преди да замине в чужбина тя не е подала заявление за изключване от здравно осигуряване в НАП, поради което в информационната система продължават да й се начисляват здравноосигурителни вноски. В тази връзка се интересувате за следното:
1.По какъв начин може да бъде подадена декларация от нейно име в НАП за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периода на пребиваване в чужбина, без да е необходимо връщането й за тази цел в България?
2.Как ще се процедира със старите вноски, натрупани като задължения за периода от 01.01.2007 г. до момента на подаване на молбата при положение, че не се е връщала в страната през този период?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразяваме следното становище по поставените въпроси:
На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава подлежат на задължително осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ако живеят постоянно на територията на Република България. За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да «живеят постоянно на територията на Република България», акофактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година. Когато това условие не е налице, българските граждани остават извън обхвата на ЗЗО и заплащат стойността на оказаната им в България медицинска помощ.
За изчистване на периодите без здравноосигурителни вноски в информационната система на НАП българските граждани, които имат и чуждо гражданство и живеят повече от 183 дни в годината извън страната, следва да представят в компетентната териториална дирекция на НАП документ, удостоверяващ чуждото им гражданство и датата на неговото придобиване, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). По отношение периодите на пребиваване в чужбина доказателствени документи могат да бъдат международния паспорт на лицето, ако са видни датите на влизане или излизане от страната, или документ, издаден от МВР.
От 21 декември 2004 г. е в сила разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, която дава възможност на българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до НАП.
От текста на цитираната разпоредба следва, че законът не изисква заявлението за освобождаване от здравноосигурителни вноски по чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО да бъде представено в НАП лично от лицата, а само да е подадено преди те да са напуснали страната. Следователно няма пречка друго лице, упълномощено от заминаващото в чужбина (с писмено пълномощно, без да е необходима нотариална заверка на подписите), да подаде заявление от негово име за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски поради заминаване в чужбина за повече от 183 дни в една календарна година, но само при положение, че лицето към датата на завеждане на документа в НАП се намира на територията на страната.
Съгласно утвърдените процедури за прилагане разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО при подаване на заявление от упълномощено лице, пълномощното следва да бъде издадено с дата, предхождаща датата, на която лицето е напуснало страната, а когато се приемат заявления, изпратени по пощата, пощенското клеймо трябва да бъде с дата преди датата на напускане на страната. Заявленията, които са подадени след напускане на страната не се обработват, а на лицата се издава и връчва уведомително писмо за невъвеждане на заявление за напускане на страната.
При подадено заявление по реда на чл. 40а от ЗЗО лицата се изключват от здравно осигуряване до момента, в който подадат заявление в НАП за завръщане в страната, при което възстановяването на здравноосигурителните им права не става автоматично, а едва след като се установи, че са постъпвали данни за здравното им осигуряване в продължение на 6 последователни месеца след повторното им включване в системата на някое от основанията, посочени в чл. 40 от ЗЗО, или след представяне на платежен документ за внесена сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 2 и 3 от ЗЗО).
Предвид изложеното, доколкото Вашата дъщеря има двойно гражданство, едно от които българско, и не живее в България от 01.01.2007 г., то след тази дата в съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО тя не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК. За изясняване и коригиране на здравноосигурителния й статус следва да бъдат представени описаните по-горе доказателствени документи (в оригинал и копие) в компетентната ТД на НАП – лично или чрез упълномощено лице. При упълномощаване на друго лице не се изисква нотариална заверка на пълномощното (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).
Обръщаме Ви внимание и на разпоредбата на §19и от ПЗР на ЗЗО (обн. ДВ, бр.37 от 8 април 2008 г.), по реда на която също могат да се «оправдават» периоди без здравно осигуряване. Същата гласи, че българските граждани, пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК. За да се възползват от разпоредбата на §19и лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.
При условие, че Вашата дъщеря не се е връщала в България от 01.01.2007 г., т.е. не би могла да ползва медицинска помощ, заплатена от НЗОК, в страната, то месеците без здравно осигуряване за 2007 г. биха могли да се «изчистят» в информационната система алтернативно и по реда на §19и от ПЗР на ЗЗО. Възстановяването на здравноосигурителни права в този случай става също по реда на чл. 40, ал. 2 или 3 от ЗЗО – след 6 месеца осигуряване в НЗОК или след еднократно внасяне на сума в размер на 12 месечни здравноосигурителни вноски.

Оценете статията

Вашият коментар