fbpx

Здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия

КСО чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4; чл. 4, ал. 6; чл. 6, ал. 11
ЗЗО чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 6; чл. 40, ал. 7

ОТНОСНО: Здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия

Във връзка с Ваша молба с вх. № 20-29-40/26.10.2020 г, препратена по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …., относно освобождаване от заплащане на здравноосигурителни вноски в качеството Ви на самоосигуряващо се лице – пенсионер, Ви уведомявам за следното:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до нейното прекратяване.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО (нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) е създадена след като Констуционният съд с решение № 5 от 29.06.2000 г., в сила от 11.07.2000 г., обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от КСО (предишно заглавие КЗОО, изм. ДВ, бр. 67 от 2003 г.) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. Съдът счита, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от кодекса би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение, а ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава самоосигуряващите се лица от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски. Тези лица се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1 – 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда предвиден за съответния вид доход, включително и дохода от пенсия, (чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО) и в поредността по чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО, като се спазва следната последователност:
1. Пенсия – ако лицето е пенсионер, при определяне на осигурителния доход на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, върху които се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на държавния бюджет;
2. Доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10, включително възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;
3. Доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
4. Осигурителен доход като морски лица;
5. Осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
6. доходи за работа без трудово правоотношение.
В обобщение на изложеното следва да се приеме, че в ЗЗО липсва разпоредба, която да дава възможност за изключване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, от кръга на задължително осигурените здравно лица. С решението си Конституционният съд не засяга здравното осигуряване на пенсионерите – самоосигуряващи се лица, тъй като за противоконституционни са обявени разпоредби от осигурителния кодекс, а не такива от Закона за здравното осигуряване като в този смисъл е и константната практика на Върховен административен съд (Решение № 16161/29.12.2009 г. на ВАС по адм. дело № 8159/2009 г., І о., Решение № 13210 от 06.11.2009 г. на ВАС по адм. дело № 1531/2006 г. VІ о., Решение № 7359 от 05.07.2003 г. на ВАС по адм. дело № 2775/2003 г. І о. и други). Поради това, те независимо че са здравно осигурени за сметка на държавния бюджет на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, в случай че получават доходи на различни основания (включително и като лица, упражняващи свободна професия), дължат здравноосигурителни вноски, които се внасят върху сбора от осигурителните доходи в гореописаната поредност, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Следователно, независимо че сте осигурен здравно върху размера на отпуснатата Ви пенсия, след като упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, Вие дължите здравноосигурителни вноски и на това основание.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране на приходи от лихви по банкови депозити, търговски заеми, наем на ДМА и търговска марка

Изх. № 26-Е-40Дата: 25.02.2010 год. ЗКПО, чл. 218, ал.1; ЗКПО, чл. 226, ал.1.Относно: данъчно третиране на приходи от лихви по банкови депозити, търговски заеми, наем на ДМА и търговска маркаВ ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. № 26-Е-40/18.02.2010 г., в което са описани следните обстоятелства:Вашето дружество извършва хазартна дейност, която подлежи на

ЗДДС, чл.21, aл. 4, т. 3,ЗДДС, чл.21, aл. 4, т. 4,ЗДДС, чл.100, aл. 1

Изх. № 53-00-8529.06. 2016 г. чл. 21, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС чл. 100, ал. 1 от ЗДДС В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-85/12.05.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).В запитването е изложена

данъчно третиране на доходите от сделки с финансови инструменти, сключени на Многостранна система за търговия (МСТ)

Изх. № 24-39-30Дата: 25.07.2018 год. ЗКПО, чл. 44; ЗКПО, чл. 196; ДР на ЗКПО, § 1, т. 21; ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 3. ОТНОСНО: данъчно третиране на доходите от сделки с финансови инструменти, сключени на Многостранна система за търговия (МСТ) Във Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с

издаване данъчна оценка на сервитутна зона съгласно Закона за местните данъци и такси

3_5471/18.11.2008г. ЗМДТ, чл. 44, ал. 1;ЗМДТ, Приложение № 2ОТНОСНО: издаване данъчна оценка на сервитутна зона съгласно Закона за местните данъци и такси Постъпило е писмено запитване от Община „Х” относно приложението на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В него се поставя въпроса имат ли право служителите на общината да издават данъчна оценка за

прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. № 20-00-57/19.02. 2015 г.ЗКПО – чл. 204, т. 2ЗКПО – чл. 205В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-57/…..2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:„Е” ЕООД е местно юридическо лице, което осигурява на

Задължения при наследяване на починал ЕТ

ОТНОСНО: Задължения при наследяване на починал ЕТВ Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-55/ 11.05.2018г. Изложена е следната фактическа обстановка: Поради смърт на физическото лице служебно е дерегистриран по ЗДДС едноличен търговец (ЕТ) – на 17.04.2018г. Фирмата продължава да осъществява стопанска дейност – продажби на дребно в два магазина. Заявено

запитване вх.№ 1265/ 18.05.2009 г. на ТД на НАП-Русе, в което са поставени въпроси, свързани с дължимите лични осигурителни вноски на починало самоосигуряващо се лице-едноличен търговец

Изх. №24-31-63Дата: 31.08.2009 год. КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2; КСО, чл. 83, ал. 3; КСО, чл. 83, ал. 4.ОТНОСНО: запитване вх.№ 1265/ 18.05.2009 г. на ТД на НАП-Русе, в което са поставени въпроси, свързани с дължимите лични осигурителни вноски на починало самоосигуряващо се лице-едноличен търговецСъгласно разпоредбите на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за

Scroll to Top