КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3 и т. 6, чл. 34, ал. 1, т. 2 и чл. 39, ал. 4;
ДОПК – чл. 128 и чл. 129
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на чужд гражданин, нает по трудов договор като професионален състезател в български футболен клуб
Според изложеното в запитването, в ПФК е назначен на работа по трудов договор на длъжност „състезател по футбол” гражданин на Република Гана. За чуждестранния футболист са внасяни осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, както за всички останали служители във футболния клуб. През месец март 2009 г., във връзка с претърпяна контузия, същият е заплатил извършената му операция, тъй като не е имал право на безплатно лечение по клинични пътеки на НЗОК.
Поставен е следният въпрос:
Следва ли наетите от ПФК чуждестранни футболисти, които са граждани на страни извън ЕС, да заплащат медицинското си лечение при подобни случаи?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
?Относно социалното осигуряване:
В Кодекса за социално осигуряване (КСО), който определя кои лица подлежат на задължително социално осигуряване, не е направено разграничение в зависимост от гражданството на лицата. От значение е единствено обстоятелството дали същите упражняват трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 от КСО. Поради това в случаите, когато български работодател сключи трудов договор с чужд гражданин, за него възниква задължение да го осигурява социално съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1 от КСО. След 1 януари 2007 г., предвид пълноправното членство на Република България в ЕС, работодателите, които наемат работници от Общността, следва да се съобразяват с прякото действие на европейските регламенти, които се прилагат с приоритет пред националното ни законодателство в случай на противоречие – Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72, определящи правила за координиране на схеми за социална сигурност.
?Относно здравното осигуряване:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Според чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
В чл. 39, ал. 4 от ЗЗО е посочено, че чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
Пребиваването на чужденците в Република България може да бъде краткосрочно или дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизане в страната. Дългосрочното пребиваване е продължително – с разрешен срок до една година, и постоянно – с разрешен неопределен срок (чл. 23 от Закона за чужденците в Република България).
Предвид цитираната правна уредба, за чуждите граждани, работещи по трудови правоотношения в България, които не са придобили статут на постоянно пребиваващи в страната, не следва да се внасят здравноосигурителни вноски, освен ако в международен договор е предвидено друго. Тъй като са извън обхвата на задължително осигурените в НЗОК лица, тези чужди граждани заплащат оказаната им медицинска помощ.
По отношение здравното осигуряване на чуждестранни физически лица – граждани на държави от ЕС, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71, не се изисква разрешение за постоянно пребиваване в страната, тъй като те подлежат на задължително осигуряване в НЗОК на основание разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. При определени условия, разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилагат и спрямо лица, които са граждани на трети страни – при наличие на трансгранична ситуация, вътрешна за ЕС (пресичане на граници), ако лицата пребивават законно в държава-членка и са обхванати от схема за социална сигурност по националното законодателство на тази държава-членка.
Предвид изложеното, във Вашия случай е видно, че не са налице описаните хипотези, следователно не са приложими разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71. Доколкото не е предвидено друго във влязла в сила спогодба за социална сигурност, по която Република България е страна, наетите по трудови правоотношения от ПФК лица, граждани на държави извън Общността, следва да се осигуряват само социално по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Ако чуждестраните футболисти получат разрешение за постоянно пребиваване в страната, за тях следва да се внасят и здравноосигурителни вноски.
Неоснователно внесените здравноосигурителни вноски за тези лица могат да Ви бъдат възстановени или прихванати за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128 и 129 от ДОПК въз основа на подадено искане от осигурителя ПФК в компетентната териториална дирекция на НАП. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Въпросите относно правото на медицинска помощ и заплащането на получените здравни услуги са от компетентността на НЗОК.
‘