ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3 и чл. 34, ал. 1, т. 2
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на чужденец със статут на „продължително пребиваващ” на територията на Република България
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция «ОУИ» …………, Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Съпругата на български гражданин, която е гражданин на Казахстан, е със статут на продължително пребиваваща в България. Назначена е по трудов договор в българска фирма.
Въпроси:
1.Следва ли същата да се осигурява здравно по българското законодателство и от кой момент?
2.Ако са внесени здравноосигурителни вноски от датата на получаване на разрешение за продължително пребиваване в страната, има ли здравноосигурителни права в България и ако има, от коя дата?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Според чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване.
Чужденците могат да пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно. Дългосрочното пребиваване може да бъде продължително – с разрешен срок до една година, или постоянно – с разрешен неопределен срок (чл. 23 от Закона за чужденците в Република България ).
На основание гореизложеното, като чужд гражданин, със статут на „продължително пребиваща” на територията на България, Вие не можете да се възползвате от правата на здравноосигурените лица, дадени в чл. 35 от ЗЗО. При условие, че имате сключен трудов договор и продължавате да изпълнявате задълженията си по него, Вие ще придобиете здравноосигурителни права от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната, тъй като от този момент за работодателя Ви ще възникне задължението да внася здравноосигурителни вноски за Вас. Ако сте осигурявана здравно за периоди преди тази дата, то заплатените вноски се явяват внесени без правно основание и подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл. 128-129 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.
‘