ЗЗО: чл. 33, ал. 1, т. 3; чл. 34, ал. 1, т. 2; чл. 39, ал. 5;
Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване: чл. 2;
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на чужденец – гражданин на Украйна, който има разрешение за продължително пребиваване в България
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОДОП” – гр. …………. с вх. № …………….. от 01.10.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка, съпругата Ви е с украинско гражданство и има разрешение за продължително пребиваване в България. Сключили сте брак на 02.03.2013 г. в Украйна, на 20.03.2013 г. сте го регистрирали по българското законодателство и от 04.06.2013 г. живеете в България. Смятали сте, че съпругата Ви, която е бременна, с получаване на лична карта ще има достъп до здравноосигурителната система на България. Обръщали сте се към различни институции – НОИ, НАП, Здравна каса и отдел ”Миграция” в К……….. от където са Ви казали, че съпругата Ви няма право на личен лекар и на никакви безплатни медицински изследвания, наблюдения и помощ в България, и всичко следва да заплащате. Интересувате се какви са здравните права на съпругата Ви в България?
Във връзка с гореизложеното и с оглед разпоредбите на относимото законодателство, изразяваме следното становище:
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които пребивават краткосрочно и продължително в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО, съответно ал. 4 в редакцията до 31.12.2009 г.
От 1 април 2003 г. е в сила Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001 г. – ДВ, бр. 107 от 2001 г., който регулира обществените отношения в областта на социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи страни.
Договорът за социална сигурност се прилага в областите на социалното осигуряване, изрично предвидени в чл. 2 от същия. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване.
От текста на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО следва, че в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, попадат чуждите граждани, които са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в страната, доколкото в международен договор не е предвидено друго. Тъй като в материалния обхват на Договора между Република България и Украйна не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване, то по отношение на здравноосигурителните вноски за Вашата съпруга приложение намира вътрешното ни законодателство. Следователно, като чужд гражданин, който има разрешение за продължително пребиваване в страната, съпругата Ви остава извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по ЗЗО.
‘