ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б”
ДОПК: чл.8 4, чл. 85, чл. 128, чл. 129
ОТНОСНО:Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск.
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” гр. с вх. № ………./09.12.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложеното в писмото, Вие ползвате неплатен отпуск от 01.10.2010 г., разрешен от Община Х. От същата дата имате сключени трудови договори с други двама работодатели, по които сте осигурена за ДОО, ДЗПО и ЗО. Предстои Ви да прекратите договора с Община Х и смятате, че здравноосигурителните вноски, за периода на неплатения отпуск ще бъдат удържани от полагащото Ви се обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Поставяте следните въпроси:
1.След като сте осигурена здравно по друг трудов договор, необходимо ли е да Ви се удържат и внасят здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск?
2.Ако не следва да се внасят здравноосигурителни вноски, какви документи трябва да представите, за да не Ви удържат здравни осигуровки?
3.Как и в какъв срок може да поискате да Ви бъдат възстановени удържаните здравноосигурителни вноски, ако са платени недължимо?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
Работодателят осигурява работника на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с него. Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор и има сключен втори (допълнителен) трудов договор със същия или с друг работодател, той подлежи на осигуряване и по двата трудови договора върху сбора от осигурителните доходи, и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).
На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор, месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите (чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Дължимостта на здравноосигурителни вноски за периода на неплатен отпуск е уредена в чл. 40, ал.1, т.1, б. „б” от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
От цитираната норма следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО – по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице – член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.
В разглеждания казус осигуряването Ви по трудови договори, сключени с други работодатели, е достатъчно основание за отпадане на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск, от работодателя, при когото го ползвате. Обстоятелството, че сте осигурена на друго основание по трудово правоотношение с друг работодател, следва да се декларира пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
Неоснователно внесените осигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск, които са преведени по сметките за набиране на здравноосигурителни вноски в териториалните дирекции на НАП, могат да бъдат възстановени на осигурителя или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК. Инициативата за поставяне начало на производство по прихващане/връщане принадлежи на лицето, което е платило или от което са събрани недължимите суми, подлежащи на прихващане съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК.
Без оглед на гореизложеното Ви обръщаме внимание, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регистрираните лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите (НАП), както и когато това се изисква в нормативен акт.
В чл. 84 от ДОПК е регламентирано, че регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, извън посочените, се идентифицират чрез служебен номер.
‘