ЗЗО: чл. 33,ал. 1, т. 3; чл. 34, ал. 1, т. 2; чл. 40, ал. 5;
ЗЧРБ: чл.23
Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност:чл. 2;
ОТНОСНО: Здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция “ОУИ” – гр. … с вх. № ………../17.02.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването си описвате следната фактическа обстановка:
Вие сте руска гражданка с постоянно жителство в България от 1980 г. Като трайно безработна от 2001 г. до момента редовно внасяте здравноосигурителни вноски. От 22.10.2010 г. Ви е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от Руската Федерация, съгласно чл. 10 от Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност.
Въпросите, които поставяте са:
1. След като вече сте пенсионер дължите ли здравноосигурителни вноски?
2. Ако не дължите здравноосигурителни вноски, ще Ви бъдат ли възстановени внесените суми след отпускане на пенсията до момента?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на относимото законодателство, изразяваме следното становище:
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (обн. – ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 г.). Договорът се прилага на територията на Република България и Руската Федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна неработоспособност;
– обезщетения за майчинство;
– семейни помощи за деца;
– пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– наследствени пенсии;
– пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
– помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна нетрудоспособност;
– обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
– обезщетения за погребение;
– трудови пенсии за старост (в т.ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
– социална пенсия;
– плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Видно от изложеното в материалния обхват на Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение на вноските за задължително здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската Федерация, следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
По силата на чл. 23 от Закона за чужденците в Република България, пребиваването бива краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната (срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер), продължително – с разрешен срок до една година, дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление и постоянно – с разрешен неопределен срок
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) от ЗЗО указва, че задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Това означава, че осигурени лица по смисъла на закона са само чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване.
Редът и начинът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО. За пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравноосигурителните вноски се определят върху доход, който е равен на размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО).
Задължителна предпоставка за осигуряване като пенсионер за сметка на републиканския бюджет е лицето да получава пенсия от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, още повече, че нейният размер представлява и дохода, върху който се внасят дължимите здравноосигурителни вноски. Неполучаването на пенсия, отпусната по реда на Кодекса за социално осигуряване, обуславя и липсата на правна възможност за извършване на здравно осигуряване по този ред.
На основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал.1, 2 и 3, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване. Вноските се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.
Следователно, ако Вие имате разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България, независимо че Ви е отпусната пенсия от Руската Федерация, сте задължено лице по смисъла на ЗЗО и в случай, че не сте осигурена на друго основание, трябва да продължите да внасяте здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.’