3_118/19.012016 г.
КСО чл.10, ал.2
ЗЗОчл.40, ал.5
Относно: здравно осигуряване за периодите на безпричинно отсъствие от работа /самоотлъчка/
Според изложеното в запитването, в асоциация ХХХ са зачестили безпричинните отсъствия от работа на работници или така наречените „самоотлъчки”.
Във връзка с това се поставят следните въпроси:
1.Има ли работодателят задължението да внася здравноосигурителни вноскиза времето, когато работникът безпричинно не се е явил на работа?
2.Следва ли да се подава декларация образец №1 за месец, в който работникът безпричинно не е работил през целия месец?
3.Ако в посочения случай не е подадена декларация образец №1, при положение, че лицето като работодател е дължал здравноосигурителна вноска, ще се счита ли това за нарушение на законодателството?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 102/2015 г.) изразяваме следното становище:
Понятието „самоотлъчка” е наложил се в практиката термин за неразрешено и без уважителни причини неявяване на работника или служителя на работа, през определен период от работното му време.
Според чл.242 от Кодекса на труда /КТ/ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Трудовото възнаграждение представлява насрещната престация от работодателя срещу предоставяне на работна сила. Работодателят е длъжен в установените срокове съгласно чл.128 от КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От горното следва, че в хипотезата, при която работник или служител не е осъществявал трудова дейност и/или не е бил в платен отпуск, не е предвидено изплащане натрудово възнаграждение.
Полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО) и като основен принцип е изведено в чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)-„осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й”. От 01.01.2011 г. според новата ал.2 на чл.10 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена. Такива са и случаите на безпричинно отсъствие от работа поради „самоотлъчка”.
В ЗЗО не са предвидени случаи, в които едно лице може да бъде осигурявано през времето, през което не се е явило на работа “поради самоотлъчка“. В закона има разпоредби, които уреждат случаите на неплатен отпуск, какъвто в настоящия случай не е посочено да е налице.
След като работникът или служителят не се е явил на работа, той не подлежи и на здравно осигуряване чрез работодателя, тъй като дните на „самоотлъчка” не са отработени дни или дни на платен или неплатен отпуск, разрешен от работодателя.
При подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация образец № 1) за работник или служител, който не е отработил всички работни дни в месеца поради „самоотлъчка”, предвид на това, че осигурителният стаж се прекъсва, задължително се правят записвания в т. 15 „Последен ден в осигуряване”.Дните в самоотлъчка, които са дни без осигурителен стаж, не следва да се включват в съответните позиции на т. 16 „Дни в осигуряване-общо”. При положение, че работникът безпричинно не се е явявал на работа през целия календарен месец, то в този случай работодателят няма задължение да подава декларация образец № 1 за съответния месец. В този случай прекъсването на осигуряването трябва да бъде отразено в декларацията за предходния месец в т.15.
Видно от изложеното, за времето, през което лицето не се явява на работа без уважителни причини и без разрешение от страна на работодателя, работодателят не дължи здравноосигурителни вноски. За дните на безпричинно отсъствие лицето дължи здравноосигурителни вноскиза своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, които следва да внесе лично, а не чрез работодателя.
‘