3_1202/05.03.2007 г.
ЗМДТ, чл. 63, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 64;
ЗМДТ, 71, чл. 9, чл. 9а
Относно: освобождаване от такса битови отпадъци по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В чл. 64, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са регламентирани лицата, които дължат такса за битови отпадъци. Това са данъчнозадължените лица – собственици или вещноправни ползватели на имоти.
Такса битови отпадъци (ТБО) се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Видът на услугите и границите на отделните райони, в които ще се предоставят услугите, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година по силата на чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги е от компетентността на общинския съвет на съответното населено място (чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ). Размерът на таксата за всеки един имот е определен в зависимост от района и обема на услугите, които се извършват в него.
В заключение цялата нормативна уредба на таксата за битови отпадъци е изградена върху принципа, съгласно който такса се заплаща в зависимост от вида и обема на извършените услуги.
Основанията за освобождаване от такса битови отпадъци са посочени в чл. 71 от ЗМДТ, който гласи:
“Не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината (чл. 71, т.1 ЗМДТ, изм. в сила от 01.01.2004 г.);
2.поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3.обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.”
В тази връзка освобождаване от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките на чл. 71 от Закона за местните данъци и такси.
С измененията на ЗМДТ (в сила от 01.01.2004 г.) се предоставя в компетентност на общинските съвети определянето и реда за заплащане на таксите, вкл. таксата за битови отпадъци. За целта общинските съвети издават наредби (чл.9 от ЗМДТ). С наредбата по чл. 9 общинският съвет определя и реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на такса (чл. 8, ал. 5 ЗМДТ). В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Л. за 2007 г., не е предвиден ред за освобождаване от такса за “сметосъбиране и сметоизвозване” на имоти, които не се използват. Поради това подадената молба за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване е без правно значение за определяне размера на такса битови отпадъци за 2007 г.
С промените в Закона за местните данъци и такси, публикувани в ДВ, бр. 100 и бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., администрирането на местните данъци и такси е изцяло от компетентността на служителите на общината по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Разпоредбите по отношение на местните такси, регламентирани в чл.6, ал.1 във връзка с чл.9а, ал.1 от ЗМДТ предвиждат, че събирането им се осъществява от общинската администрация. Редът за установяване на същите е уреден в чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Компетентен орган да установи вземанията за такси е кметът на общината. По силата на цитираната препращаща разпоредба производството по установяването им се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Следователно лицата, които не са доволни от така определените им такси за битови отпадъци следва да ги обжалват по реда на същия закон (АПК).
‘