3_2095/03.09.2015 г.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6
Относно: здравноосигурителен статус на гражданка на Руската Федерация
Според изложеното в запитването, в Група „Миграция” при ОДМВР гр. ХХХХ е постъпило заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България от лице, продължително пребиваващо в страната гражданин на Руска Федерация, на което е издаден ЛНЧ.
Съгласно Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ за предоставяне на право за продължително пребиваване лицето трябва да има задължителни здравни застраховки и осигуряване /чл.24, ал.2 от ЗЧРБ/. Предоставено е удостоверение, издадено от офис на НАП гр.ХХХХ, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права. В същото време ОДМВР считат, че лицето не попада в обхвата на лицата по чл.33 от Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/, които са задължително здравно осигурени. Чуждият гражданин е внасял здравни осигуровки в продължение на около 2 години.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1. Тази категория лица /граждани на трети страни, продължително пребиваващи в Република България/ задължително здравно осигурени ли са?
2. Тези лица попадат ли в обхвата на чл.82, ал.1 от ЗЗО /доброволно здравно осигуряване/?
3. Лицата от тази категория, които са внасяли здравни осигуровки, здравно осигурени ли са?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗЗО (ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 61/2015 г.),изразяваме следното принципно становище:
Считано от 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (обн. ДВ, бр. 20 от 12 март 2010 г.). Договорът се прилага на територията на Република България и Руската Федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
В материалния обхват на договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение на вноските за задължително здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската Федерация, следва да се прилага общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно ЗЗО.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от същия закон задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО указва, че задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Това означава, че задължително осигурени лица по смисъла на закона са само чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване.
В конкретния случай, с оглед на това, че лицето е с разрешение за продължително пребиваване в страната, то не попада в кръга на осигурените лица по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
В ЗЗО са предвидени и други хипотези, даващи основание лицето да попадне в кръга на здравноосигурените лица. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са лицата извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
На основание чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към граждани на държава – членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
В цитираната разпоредба не е предвидено изрично условие наличието на гражданство на Европейския съюз за членовете на семействата, поради което, за да попадне лицето в персоналния обхват на регламента е необходимо:
1. да има статут на „член на семейство“ съгласно член 1, буква и), точка 1) отРегламент (ЕО) № 883/2004;
2. съпругът да попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Ако лицето отговаря на изброените условия, то за него ще се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО)
№ 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004. В тази хипотеза лицето се включва в здравно осигуряване от момента на сключване на граждански брак.
В случай, че се установи, че лицето не попада в приложното поле на Регламента на основание чл. 2 от същия, спрямо него може да се разгледа възможността за приложимост на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО)
№ 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010, Регламент (ЕО)
№ 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, както и по отношение на членовете на техните семейства и наследниците им, при условие, че са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава-членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави-членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент 883/2004 от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Предвид гореизложеното, ако на основание чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 или чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010, за члена на семейството, гражданин на трета държава се установи приложимост на Регламент №883/2004, то следва да се определи законодателството в областта на социалната сигурност на коя държава-членка ще се прилага спрямо него.
Следва да се отбележи, че в тази хипотеза, за да бъде включено лицето в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, е необходимо да представи в ТД на НАП формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО)
№ 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка, за периода до идването на лицето в България.
По отношение на въпроса, свързан с доброволното здравно осигуряване се обръща внимание, че същият не кореспондира с функциите и правомощията на НАП, разписани в чл.3 от Закона за националната агенция за приходите, поради което НАП не е компетентна да изрази становище по него.’