ОТНОСНО: Здравноосигурителен статус на лице по време на наборна военна служба. Задължение за здравноосигурителни вноски за времето на пребиваване извън РБългария.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № …………. Ви уведомяваме следното:
Фактическа обстановка: Български гражданин през периода 23.09.2003 – 23.06.2004 г. е бил на наборна служба. От 23.09.2004 г. до 27.08.2007 г. работи и се осигурява в Англия. Направил е свободен избор на изпълнител на медицинска помощ.
Въпроси: 1. Лицето дължи ли здравноосигурителни вноски за тези периоди?
2. Къде и какви документи следва да се представят, за да бъде лицето освободено от задължението за здравноосигурителни вноски?
Отговор: Кръгът на задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО на задължително здравно осигуряване подлежат всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. В чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО е посочено, че за българските граждани задължението за осигуряване възниква от датата на влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането.
Доходите и основанията, за които се внася здравноосигурителната вноска се определят по реда на чл. 40 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 4 (в редакцията за 2003 и 2004 г., предишна т. 3, изм. в сила от 01.01.2007 г., отм. от 01.01.2008 г.) осигуряват се за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени на друго основание /по ал. 1 на същия член/ военнослужещите на наборна служба. Документите, които удостоверяват това обстоятелство са: военна книжка или удостоверение от съответното военно поделение. Ако са изпълнени тези условия лицето ще бъде освободено от задължението за здравноосигурителни вноски за периода на наборна служба – 23.09.2003-23.06.2004 г.
Разпоредбата на §19в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване /ПЗР на ЗЗО/, която имаше действие до 31.12.2006 г., предвиждаше възможност българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 01.01.2000-31.12.2004г. и дължат здравноосигурителни вноски за времето, през което са били в чужбина, да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ. От писмото Ви е видно, че сте направил свободен избор на медицинска помощ и не сте пребивавал извън страната повече от 183 дни през календарната 2004 г.
Поради гореизложеното за периода 23.06.2004 г. до 31.12.2004 г., ако не подлежите на осигуряване на някое от основанията по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, съгласно разпоредбите на чл.40, ал. 4 от ЗЗО /в редакцията за 2004 г./ дължите осигурителни вноски в размер на 6% върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
За периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г.:
С влизането в сила на чл.40а от ЗЗО от 21.12.2004г., българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл.40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджетана държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. До възстановяването на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им встраната медицинска помощ.
Следва да се има предвид и разпоредбата на §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО /ДВ бр. 111 от 2004г., в сила от 21.12.2004г./, съгласно която българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на чл. 40а от същия закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до .
Българските граждани, заварени в чужбина към влизането на посочената разпоредба в сила /21.12.2004г./, трябва да подадат заявление в компетентната ТД на НАП при завръщането си в страната. Възстановяването на здравноосигурителните им права може да се извърши по реда на чл.40а, ал.2 и ал.3 от ЗЗО. Цитираната разпоредба се прилага само в случаите на продължително завръщане в страната и при желание от страна на лицето да възстанови здравноосигурителните си права по този ред. Документите, които удостоверяват това обстоятелство са международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина. Корекция на здравноосигурителния статус се извършва само след представяне на необходимите документи в компетентната ТД на НАП.
Задължително условие за прилагане на разпоредбата е лицата да са пребивавали в чужбина към 21 декември 2004 г., (датата, от която влиза в сила § 16 от ПЗР на ЗЗО) най-малко 183 дни през календарната година. Това означава, че лицата могат да се възползват след завръщането си в страната от разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗЗО и да възстановят правата си по реда на чл. 40а от ЗЗО, при условие че през 2004 г. са пребивавали в чужбина повече от 183 дни.
От изложеното в писмото е видно, че през 2004 г. сте пребивавали по-малко от 183 дни в чужбина, поради което разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗЗО е неприложима за Вас. За периода 01.01.2005 – 31.12.2006 г., ако не сте се завръщали в РБългария и не сте подали заявление за напускане на страната по чл. 40а от ЗЗО дължите осигурителни вноски в размер на 6% върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – за 2005 г. и 2006 г. на основание чл. 40, ал. 4 от ЗЗО /в редакцията за 2005 г. и 2006 г./
От 01.01.2007 г. е в сила нова ал. 2 на чл. 33 от ЗЗО, съгласно която не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание и Регламент 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71. Основен принцип на Регламент 1408/71 е, че наетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на общността, са подчинени на законодателството на само една държава-членка, като случаите в които дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави-членки са изрично посочени в приложение VІІ към чл. 14в от регламента. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ «Определяне на приложимото законодателство».
Съгласно чл.13(2)(а) от регламента за наетите лица се прилага следното общо правило: «лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава-членка», т.е. прилага се законодателството на държавата, на чиято територия лицето упражнява трудова дейност.
За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка е необходимо същите да представят Е-формуляр/удостоверение, от което да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент 1408/71. Приложимите Е-формуляри за изясняване на здравноосигурителния статус са: Е 101, Е 102, Е 104 и Е 121.
Данните, посочени във формуляра, служат като оправдателен документ за периода на осигуреност в Обединеното кралство.