ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, чл. 40, ал. 3, т. 2, чл. 40а и § 19п от ПЗР
ОТНОСНО: Здравноосигурителен статус на лице с българско гражданство за времето, през което е пребивавало в държава-членка на ЕС и се е осигурявало здравно по договори с частни застрахователни компании
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ”- ……./21.08.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването посочвате, че за периода ноември 2006 г. – декември 2011 г. сте пребивавали в Германия, където сте се обучавали във висше учебно заведение. В качеството Ви на учаща се, надхвърлила 30-годишна възраст, сте внасяли здравноосигурителни вноски в тази държава – по договори с частни застрахователни компании. Интересувате се, могат ли приложените към писмото Ви документи, удостоверяващи периодите на осигуряване в Германия, да послужат за коригиране на здравноосигурителния Ви статус в България.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното здравно осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:
?всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
?българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Разпоредбата е в сила от 01.01.2007 г. – датата на пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз.
“Правила за координация на системите за социална сигурност“, според § 1, т. 22 от ДР към ЗЗО, са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. От същата дата се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72.
Основното правило при определяне на приложимото право съгласно цитираните регламенти, е че лицата, които попадат в приложното им поле, са подчинени назаконодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети лица в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава.
Предвид гореизложеното, ако за лице – български гражданин за времето от 01.01.2007 г. до настоящия момент е определено като приложимо законодателството на друга държава-членка съгласно правилата на координационните регламенти в сферата на социалната сигурност, то може да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите (НАП), като представи документ, удостоверяващ приложимо спрямо него законодателство (Е101, А1 и др.), документ, удостоверяващ осигурителни периоди (Европейска здравноосигурителна карта, Е 104, Е 106 и др.) и други.
От съдържанието надокументите, приложени към писмото Ви, е видно, че за периодите от 01.04.2005 г. до 31.03.2007 г. и от 01.05.2007 г. до 15.01.2012 г. сте осигурявана здравно съгласно договори за здравно осигуряване, сключени с частни застрахователни компании. Тъй като осигуряването Ви за тези периоди не е извършвано по схема за задължително здравно осигуряване на заети и самостоятелно заети лица, както и членове на тените семейства, предвидена по законодателството на Германия, горецитираните документи не могат да послужат като оправдателен документ за изясняване на здравноосигурителния Ви статус съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.
Относно факта, че през посочените периоди сте се обучавали във висше учебно заведение в държава-членка на ЕС, следва да имате предвид, че при трансгранична ситуация спрямо студентите остава приложимо българското законодателство, т.е. здравното им осигуряване за това време следва да се провежда по регламентирания в закона ред. Поради навършване на пределната възраст, определена в чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, до която републиканският бюджет поема здравноосигурителните вноски на студентите “редовно обучение” в страната /26 години/, за периода на следването Ви в Германия тази разпоредба не е приложима във Вашия случай.
С оглед гореизложеното, за да коригирате здравноосигурителния си статус за времето на пребиваването Ви в Германия, Вие можете да се възползвате от общия ред в закона, определен за българските граждани, които живеят постоянно в чужбина. В тази връзка Ви обръщаме внимание за следните разпоредби:
С чл. 40а, ал. 1 (в сила от 21.12.2004 г.) от ЗЗО е предвидено изключение от разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от с.з., която задължава всички български граждани да се осигуряват в НЗОК, по отношение на българските граждани, които имат задължението да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. Според посочената разпоредба тези лица могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, ако преди напускането на страната подадат заявление до Националната агенция за приходите.
Здравноосигурителните права на лицата, подали заявление за изключване от здравно осигуряване в България по реда на чл. 40а от ЗЗО се възстановяват при завръщането им в страната след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето на вноските /чл. 40а, ал. 2 и 3 от ЗЗО/.
С новосъздадената разпоредба на § 19п от ПЗР на ЗЗО в сила от 01.01.2012 г. се дава възможност на лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от НАП, за датата на напускане на страната. Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на НАП лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.
‘