КСО – чл. 5, ал. 4, т. 1;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” и т. 2
ОТНОСНО:Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” гр. ……. …….08.09.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка, Вие работите по два трудови договора, сключени за работа при непълно работно време /2 часа/ и в същото време се осигурявате като регистриран земеделски производител върху 240 лв. на месец. През месец юли Ви се налага да ползвате неплатен отпуск, като 3 работни дни от този отпуск се зачитат за трудов и осигурителен стаж, а останалите дни не се зачитат. Интересувате се, трябва ли за периода на неплатения отпуск да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка и дали за това време работодателите Ви следва да подадат декларация образец № 1.
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася”.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
От разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, посочени в закона. Поради това, че се осигурявате здравно като регистриран земеделски производител по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, който предвижда задължително здравно осигуряване за тази категория лица изцяло за тяхна сметка, за периодите на неплатен отпуск по двете трудови правоотношения здравноосигурителни вноски не се дължат.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Редът, по който се подават данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 към цитираната наредба осигурителите са задължени да подават данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” и за времето, през което работещите по трудови правоотношения лица се намират в законоустановен неплатен отпуск.
В конкретния случай е необходимо да се има предвид, че при попълване на декларация образец № 1 за периода на неплатения отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, дните в неплатен отпуск се отразяват в полето на т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”, в т. 15 „Ден, в който осигуряването е прекратено” се посочва последният ден в осигуряване, а полетата на т. 27 „Доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване” и т. 28 – „Процент осигурителни вноски за здравно осигуряване върху сумата в т. 27” не се попълват.
Декларация образец № 1 за времето след 30-я работен ден в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж по смисъла на КСО, се подава, когато лицето не е осигурено на друго основание и работодателят следва да го осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗЗО. В тази хипотеза в полето на т. 12 „Вид осигурен” се вписва код 28 – за лица, които внасят само здравноосигурителни вноски и се попълват полетата на точки 2, 3, 4, 5 (5.1, 5.2, 5.3), 6, 7, 13, 14, 27 и 28 от декларацията.
В случая за дните в неплатен отпуск след 30-я работен ден работодателите Ви не следва да подават декларация образец № 1, тъй като сте здравноосигурена в качеството Ви на регистриран земеделски производител и за това време здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗЗО не се дължат.
‘