здравноосигурителния статус на лицето в България за периодите на магистърска програма и докторантура в Шотландия.

Изх. №24-30-31
Дата:05.12.2013 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
Регламент № 883/2004, чл. 11(3) (а);
Закон за висшето образование, чл. 5;
Закон за висшето образование, чл. 12;
Закон за висшето образование, чл. 66, ал. 2;
Закон за висшето образование, чл. 79а, ал. 3.
Във връзка с Ваше писмо с вх. № …, по описа на ЦУ на НАП, препратена ни по компетентност от дирекция ОДОП – гр. …, въз основа на изложената фактическа обстановка, отговаряме следното:
Изложената фактическа обстановка е следната:
Български гражданин е студент по 4-годишна програма в Университета на Единбург – Шотландия. Първата година е магистърска програма, а следващите 3 години е PhD – докторант.
Въпросът, който се поставя е относно здравноосигурителния статус на лицето в България за периодите на магистърска програма и докторантура в Шотландия.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на относимото законодателство, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
Целта на тези правила е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава–членка, спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се елиминират ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите–членки.
За да се установи дали има основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай.
Изхождайки от принципа за само едно приложимо законодателство, здравноосигурителните вноски се дължат в държавата–членка, чието законодателство е приложимо в съответствие с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС.
В запитването си твърдите, че синът Ви следва една година по магистърска програма и три години докторантура в Шотландия. Обучението в образователно-квалификационна степен магистър и образователна и научна степен доктор се осъществява като степен от системата на висшето образование в България. Лице, което се обучава за придобиване на образователна степен магистър е студент по смисъла на българското законодателство – чл. 66, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО). Следва да имате предвид, че при трансгранична ситуация спрямо студентите и докторантите остава приложимо българското законодателство и здравното им осигуряване се провежда по предвидения в ЗЗО ред.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, докторантите на редовно обучение по държавна поръчка се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, ако не подлежат на осигуряване на друго основание.
Тази разпоредба не прави разграничение по отношение на това дали лицата учат във висши училища в България, в такива от друга държава-членка на ЕС или в трети страни. След като докторантите попадат в персоналния обхват на регламента и в трансгранична ситуация за тях остава приложимо българското осигурително законодателство, ако отговарят на условията по чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, те са осигурени за сметка на републиканския бюджет за целия период на обучение, независимо дали учат в български или в чуждестранни университети.
Съгласно чл. 5 от ЗВО, висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от същия закон. Висшите училища са държавни и частни (чл. 12 от ЗВО). На основание чл. 79а, ал. 3 от ЗВО висшите училища, получили акредитация по реда на закона, могат да извършват обучение на студенти и на докторанти по договор за съвместна учебна дейност с чуждестранни висши училища.
От изложеното до тук и на основание чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, във връзка с
чл. 79а, ал. 3 и чл. 12 от ЗВО може да се направи извода, че задължителните здравноосигурителни вноски за българските докторанти, обучаващи се в чуждестранни висши училища са за сметка на държавния бюджет само за тези от тях, които отговарят на следните условия:
– обучението на тези лица да се извършва редовно по държавна поръчка по смисъла на Закона за висшето образование;
– да не са осигурени на друго основание по реда на ал. 1 от чл. 40 на ЗЗО.
В случай, че по време на престоя си в Шотландия синът Ви осъществявадейност там, следва да имате предвид:
Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка, се прилага законодателството на тази държава-членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени единствено на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
При условие, че български гражданин полага труд единствено на територията на една държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или Швейцария и не осъществява трудова дейност в Република България, на основание чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004 за него е приложимо законодателството на държавата по месторабота и задължителните вноски за социално и здравно осигуряване са дължими в тази държава, съгласно нейното законодателство.
Важно е да се подчертае, че в цитираната по-горе хипотеза на чл. 11(3)(а) от регламента, в която лице полага труд само в една държава-членка, не съществува задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство и не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1).
За да се удостовери факта, че за определен период от време за дадено лице е било приложимо законодателството на друга държава-членка е необходимо да се представи в НАП формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.
Доказателствените документи се преценяват от органите по приходите в компетентната териториална дирекция или офис на НАП /дирекцията/офиса по постоянен адрес на лицето/ и въз основа на тях се коригира здравноосигурителния статус на лицата.
В случай, че за периода на магистратура и докторантура в Шотландия синът Ви не подлежи на осигуряване на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО и за него не е приложимо законодателството на Великобритания, то той следва да внася задължителни здравноосигурителни вноски изцяло за своя сметка по реда на чл. 40,ал. 5 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание, и не подлежат на осигуряване от републиканския бюджет, дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40,ал. 5 от ЗЗО. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
ЗАМ.
/СТ. МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар