жалба до Министерство на финансите за освобождаване от такса битови отпадъци на реституирани имоти, които не са в състояние да бъдат използвани, по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)<

3_ 4086/04.07.2007 г.
ЗМДТ, чл. 24, ал. 1, т. 17 и чл. 24, ал. 5;
ЗМДТ, чл. 64, ал. 1;
Относно: жалба доза освобождаване от такса битови отпадъци на реституирани имоти, които не са в състояние да бъдат използвани, по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Жалбата, адресирана дое препратена по компетентност на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Велико Търново. Поставят се повторно въпроси, които са отнесени за решаване пред Община – В. във връзка с имоти, възстановени по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Те представляват идеални части от земя и сгради в мелничен комплекс с. Б. и идеални части от земя (промишлен терен) в гр. В. Доколкото става ясно от изложението и двата имота се използват от акционерни дружества. Лицето се интересува защо след като са подадени молби до Община – В. и след това по пощата са изпратени с обратна разписка съдебни решения, които потвърждават, че единствени ползватели на посочените имоти са търговските дружества „Х” АД на имота в с.Б. и „У” АД на имота в гр. В., в отговор е получено съобщение за дължими суми за данък и такса битови отпадъци за същите имоти.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) изразяваме следното становище:
От 01.01.2006г. администрирането на местните данъци и такси премина в компетентност на общините по силата на закон – чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Органите по приходите на НАП, включително изпълнителният директор, нямат никакви контролни или отменителни правомощия спрямо действията на общинските администрации в този процес. В компетентност на изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ, с които се цели да се унифицира практиката на администриращите органи при прилагането на определени, създаващи неяснота или противоречивост разпоредби. Относно приложението на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.17 от ЗМДТ има изразено становище от приходната администрация.
Жалбата се отнася до конкретен случай за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци на имоти, които са възстановени по закон и за които се твърди, че не са в състояние да бъдат използвани. По силата на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ задълженията за местни такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а съгласно ал.3 от същата разпоредба този акт за установяване на вземането може да се обжалва по реда на АПК.
От изложеното не се изяснява докрай фактическата обстановка, поради което не е ясно дали лицето се е възползвало от възможността за обжалване по административен и съдебен ред, но с настоящото изразяваме принципно становище по поставения въпрос:
В чл. 24, ал. 1, т. 17 от Закона за местните данъци и такси е предвидено, че реституираните недвижими имоти, които “не са в състояние да бъдат използвани” се освобождават от данък върху недвижимите имоти за срок от 5 години. Изречение второ от същата разпоредба предвижда съществено облекчение за собствениците на реституирани имоти, в хипотезата на използването им от държавата, общините, обществени организации или търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните. Данъкът върху недвижимите имоти в тези случаи се дължи от ползвателите. В отклонение от общия принцип на чл. 11 от ЗМДТ, за данъчнозадължени лица се обявяват не вещноправните ползватели, а ползвателите “в широк смисъл“, т.е. ползвателите без правно основание. Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.17 обявява ползвателите за задължени лица само относно данъка върху недвижимите имоти. Не е решен изрично въпросът с таксата за битови отпадъци. В практиката по прилагането на посочените разпоредби се наложи становището, според което задължени лица и относно таксата за битови отпадъци са лицата и организациите по чл.24, ал.1, т.17, изречениевторо от закона. То се основава на принципното положение, според което таксата за битови отпадъци се заплаща от данъчнозадължените лица, без да възприема буквално препратката на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Тъй като в чл.24, ал.1, т.17 от същия закон за данъчнозадължени лица са обявени държавата, общините, обществените организации и търговските дружества, в които те участват, вкл. приватизираните, то същите тезилица би следвало да дължат и таксата за битови отпадъци. Този извод се основава на твърдения, че въпросните имоти се владеят от дружествата без правно основание. За приложимостта на цитираната разпоредба е необходимо да се представят преки доказателствав подкрепа на последното. Следва да се има предвид, че отдаването под наем на недвижими имоти, възстановени по реда на Закона за обезщетение на собственици на одържавени недвижими имоти е обстоятелство, което доказва, че съответните имоти са в състояние да бъдат използвани.
По повод твърдението, че лицето притежава съдебни решения, които потвърждават ползването на недвижимите имоти от посочените търговски дружества следва да се има предвид, че съгласно чл.27 от ЗМДТ лицата предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез подаването на данъчна декларация в срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ пред съответната община.
Не на последно място разпоредбата на чл.24, ал.5 от закона урежда срока, в който може да се ползва въпросната преференция. За имотите по ал.1, т.17, правото на собственост върху които е възстановена преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването. Това означава, че ако имотите са възстановени преди 1 януари 1999 г. то срокът, през който лицето е могло да се възползва от предвидената в закона преференция е изтекъл на 1 януари 2004 година.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »