2_813/28.05.2011 г.
ЗКПО чл.209, ал.1, т.1-3
ЗКПО §1, т.34 от ДР
ЗДДС чл.12
В Дирекция ОУИ ……………….. е постъпило писмено запитване от „………….”ООД, БУЛСТАТ ……………….., в което е изложено намерението на дружеството да предоставя ваучери за храна на работниците си в размер на 60 лв. на работник; изискванията на чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПО ще бъдат изпълнени.
Поставени са следните въпроси:
1.Ако фирмата не предостави ваучери на лицата, които са в отпуск по майчинство и/или лицата, които отсъстват от работа през целия месец /отпуск по болест или в неплатен отпуск по желание на работника/, това означава ли, че ваучерите, които са предоставени на останалите работници трябва да се облагат с данък върху социалните разходи?
2.Ако фирмата не предостави ваучери на новопостъпилите и/или напускащите лица, които имат отработени по-малко от половината работни дни в месеца, това означава ли, че ваучерите, които са предоставени на останалите работници трябва да се облагат с данък върху социалните разходи?
3.Правилно ли е понятието „договорено основно месечно възнаграждение” да се тълкува като основна заплата по трудовия договор на работника, т.е. не се взема предвид трудовото възнаграждение за отработени дни?
4.Можем ли да ползваме данъчен кредит по ЗДДС по получените фактури за ваучерите, издадени от оператора, притежаващ разрешение от ?
При така изложената фактическа обстановка предвид действащата за 2011г. нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.204, т.2, буква”б” от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол, като социалните разходи предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна.
Според чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПОне се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т.2, буква „б” в размер до 60лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условията, посочени в т.1-3.
Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от цитираното определение, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В условието на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО е заложено договореното основното месечно възнаграждение на лицето да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Посочената норма е обвързана с договореното основно трудово възнаграждение за съответния месец, а не с полученото възнаграждение. Според чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда един от елементите, които съдържа трудовият договор е основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане. Ползването на отпуск по болест, поради временна нетрудоспособност, платен отпуск, неплатен отпуск не променя договореното с индивидуалния трудов договор основно месечно възнаграждение.
Затова не следва да се третират като социални разходи тези придобивки, които се предоставят в зависимост от отработените дни, които са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово възнаграждение, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване.
Ако част от работниците и служителите са лишени от социалната придобивка поради това, че са в отпуск, това може да означава, че тази социална придобивка не е достъпна за тях и с това се нарушава едно от изискванията на определението на §1, т.34 от ДР на ЗКПО. Когато социалните придобивки не са социални разходи по смисъла наразпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, тогава същите не се признават за данъчни цели съгласно чл.26, т.1 от ЗКПО като разходи несвързани с дейността.
Обръщаме Ви внимание, че разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл.24, ал.2, т.1, буква ”е” и чл.24, ал.2, т.9 на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.
За целите на ЗДДС ваучерите за храна са заместващи парите платежни средства, поради което разплащанията между работодател и оператор за номиналната стойност на ваучерите не е доставка по смисъла на чл.12 от ЗДДС. Операторът, получил разрешение от министъра на финансите, издава фактура за договореното възнаграждение/комисионна/ за предоставената услуга по отпечатване на ваучерите. Работодателят, регистрирано по ЗДДС лице, има право на данъчен кредит по реда и при условията на ЗДДС ако ваучерите за храна представляват социални придобивки по смисъла на ЗКПО. В противен случай начисленият ДДС по фактурите, издадени от оператора, не образува право на данъчен кредит за работодателя.
‘