ЗКПО, чл.10, aл. 2,ЗДДС, чл.124,ЗСч, чл.4,ЗСч, чл.7,ЗДДС, чл.112

2_978 / 09.04.2009г.
ЗКПО – чл.10, ал.2;
ЗДДС – чл.112, чл.124;
ЗСч – чл.4, чл.7.
Отправили сте писмено запитване до Дирекция „ОУИ” – …., заведено с вх.№………..2009г., в което е описана следната фактическа обстановка:
Предприятието Ви осъществява доставки на стоки за клиенти от Европейския съюз и извън него със собствен транспорт. По време на пътуването се налага зареждане с гориво извън територията на страната, заплащане на магистрални такси, винетки, паркинг и др. За заплатените стоки и услуги ви се издават касови бонове, квитанции или разписки. Във връзка с гореизложеното, поставяте следните въпроси:
1.Може ли с тези първични документи да обосновавате счетоводни разходи за гориво и ползваните от Вас услуги в чужбина;
2. Изброяване, поименно, на документите, които биха били приети за безспорно доказателство за извършените разходи;
3. По какъв начин трябва да се въвеждат цитираните документи в Дневниците за покупки.
Съобразно нормативна уредба, действаща към датата на запитването и фактическата обстановка, изложена в него, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.4, ал.3 от ЗСч. предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани вчл.7 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия.
Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ зареждането на горива или на ползването на съответната услуга /паркинг, винетка, магистрална такса и др./, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др.
Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.
За данъчни цели признаването на разходите се основава на документалната им обоснованост.
Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл.10 от ЗКПО. По силата на ал.1 от същата правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В сила от 01.01.2007г., съгласно чл.10, ал.2 от ЗКПО,документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
В контекста на горното считаме, че разходите, заплатени от Вас в чужбина, могат да бъдат признати за данъчни цели независимо, че документите, с които са отчетени не съдържат цялата изискуема информация по ЗСч. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформени заповеди за командировки, пътни листи, пътни книжки, сключени договори с чуждестранните контрагенти, разменена кореспонденция и др.документи, които да удостоверяват участието на автомобила при извършването на дейността по занятие на дружеството и целта, за която е използван. В противен случай разходите няма да бъдат документално обосновани и няма да бъдат признати за данъчни цели.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал.4 от същата разпоредба, лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Законодателят ясно и точно в разпоредбата на чл.112, ал.1 от закона е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът. Документи като квитанции, касов бон, разписки и др.подобнине представляват данъчен документ по смисъла на ЗДДС и не следва да се отразяват в дневника за покупки.

Оценете статията

Вашият коментар