2_981/04.07.2012г.
ЗДДС, чл.21, ал.4, т.3
Дружеството „АИППМПДМ – ” ЕООД не е регистрирано по ЗДДС предвид, че извършва зъболекарски услуги, които представляват освободени доставки по чл.39 от ЗДДС. Денталните услуги се извършват от собственика на дружеството в стоматологичната клиника на дружеството. Посочвате, че едноличният собственик на капитала на дружеството – д-р П желае да участва в курс, който ще се проведе в гр. ….., Италия. При провеждане на курса ще се разясняват особени случаи на пародонтологията и ще се извършва обучение за дейности, приложими при денталното лечение. Посочвате още, че освен обучение чрез предоставяне на лекционен материал в областта на денталните услуги ще се предоставят и други допълнителни дейности, описани в рекламните материали в сайта на фирмата, организираща курса. Като допълнителна информация към запитването сте приложили разпечатки на чужд език и наименованието на сайта на фирмата.
Въз основа на изложеното сте поставили следните въпроси:
1.Какво е мястото на изпълнение при доставката на услуга – участие в курс за обучение по дентална медицина в страна от ЕО, т.е. в обхвата на кой член от ЗДДС попада услугата – по чл.21, ал.4, т.3 или чл.21, ал.4, т.4 от ЗДДС.
2. Възниква ли задължение за дружеството да се регистрира на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС;
3.Ако бъде извършено авансово плащане за участие в този курс и ако дружеството има задължение да се регистрира по ЗДДС на основание чл.97а, тази регистрация в срок 7 дни преди датата на авансовото плащане ли трябва да бъде направена;
4. При условие, че дружеството извършва необлагаеми услуги, попадащи в обхвата на гл. ІV от ЗДДС, има ли то право на данъчен кредит за получените услуги – обучение по дентална медицина;
5. Разходите за командировка на собственика на дружеството /за пътуването и престоя по време накурса за обучение/, при условие, че е самоосигуряващо се лице и няма сключен договор за управление, признават ли се за разход по ЗКПО, т.е. подлежи ли на увеличение финансовия резултат на дружеството с тези разходи?
Предвид, че от изложената в запитването и приложения към него рекламен материал на чужд език, не е описан начина, по който ще се предоставя услугата, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС съгласно, която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.4 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал.4, т.3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуги, касаещи научни, образователни и други подобни събития, които се предоставят на данъчно задължено лице и се отнасят до осигуряване надостъп до тези мероприятия (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) и до съпътстващи този достъп услуги е там, където фактически сe провежда събитието.
Видно от цитираната разпоредба, услугите във връзка с тези прояви, когато получател по доставката е данъчно задължено лице, се разделят на услуги по осигуряване на достъп до събитието, включително съпътстващите достъпа услуги и обща услуга, свързана с такива мероприятия.
Тъй като в запитването няма достатъчно информация относно естеството на услугата не би могло с категоричност да се определи дали приложимата разпоредба е тази на чл. 21, ал. 2 или чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. Ако доставката на услуга е свързана с осигуряване на достъп /срещу билет или заплащане, осигуряващи входа/ до образователното мероприятие ще е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т.3 от ЗДДС и мястото на изпълнение ще е там, където се провежда събитието.
В случай, че услугата не може да се определи като такава по осигуряване на достъп, мястото на изпълнение следва да се определи по реда на чл.21, ал.2 от закона и ще е на територията на страната, предвид, че дружеството – получател на услугата е данъчно задължено лице по чл.3, ал.6 от закона, което е установено на територията на страната.
По втори, трети и четвърти въпрос:
Ако доставката на услуга, свързана с обучение по дентална медицина е с място на изпълнение на територията на страната следва да имате предвид, че същата е облагаема, тъй като не е сред изрично посочените в глава четвърта на закона освободени доставки. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, на основание чл.82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката.
Съгласно чл.97а, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, установено на територията на страната, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от същия закон. Задължението за подаване на заявление за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (датата на авансовото плащане или датата на данъчното събитие) като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
С оглед на горното считаме, че при наличие на условията посочени в цитираната разпоредба за дружеството ще възникне задължение за регистрация на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (датата на авансовото плащане или датата на данъчното събитие). Получената услуга се документира с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС в срок не по – късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. По силата на чл.113, ал.2 от ППЗДДС регистрираните на основание чл.97а от закона лица отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя на основание чл.82, ал.2, т.3 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.4 от ЗДДС регистрираните на основание чл.97а от закона лица нямат право на данъчен кредит.
Следва да имате предвид, че при възникване на основания за регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 от ЗДДС или за регистрация по чл. 100, ал. 1, 2 и 3 от същия закон дружеството следва да се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
По пети въпрос:
Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО направените счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството.
В ал.2 на чл.33 от ЗКПО е регламентирано, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите и съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
Видно от посочената разпоредба, едно от условията, за да бъдат признати за данъчни цели, разходите за пътуване и предстой на собственика на ЕООД, в качеството му на управител е между него и дружеството да е налице сключен договор за управление и контрол или друг договор, по силата на който управителят полага труд с цел осъществяване предмета на дейност на дружеството. Друго условие е разходите да са свързани с извършваната от дружеството дейност, поради което при неизпълнение на някое от визираните в разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗКПО предпоставки счетоводните разходи за пътуване и престой няма да се признаят за данъчни цели.