53-00-163/4.06.2010г.
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1
ЗКПО, чл. 10, чл. 53, ал. 1
Фактическа обстановка: осигуряване на лица, работещи без трудово правоотношение и подаване на декларация обр. 1 за тях.
По 1-ви въпрос: Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Видно от изложеното в писмото, в конкретния случай лицето не подлежи на осигуряване за работата си по граждански договор, тъй като е осигурено по трудово правоотношение на максималния осигурителен доход, поради което декларация обр. 1 за него не следва да се подава. Относно зачитането за осигурителен стаж и заверяването на осигурителна книжка следва да се обърнете към Националния осигурителен институт.
По 2-ри въпрос: В случая важи изложеното по 1-ви въпрос. Тъй като лицето не подлежи на осигуряване, за него не следва да се подава декларация обр. 1.
Редът за документиране и отчитане на доходите на физическите лица е регламентиран в чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Според цитираната разпоредба за осъществени стопански операции, при които данъчно задължените лица не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството / ЗСч/.
Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
При прилагането на счетоводното законодателство в данъчната практика и от получени указания следва да имате предвид, че чл.7, ал.1 от ЗСч регламентира само минималните задължителни изисквания. Нормативно не е предвиденред за одобряване и/или публикуване в „Държавен вестник” на задължителен образец на първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица. Той може да бъде фактура, констативен протокол, разписка, сметка и др., но задължително трябва да съдържа необходимите реквизити по чл.7, ал.1 от ЗСч, за да се счита за първичен документ.
В този смисъл всеки документ, включително и касова бележка от кочан, съдържащ предвидените в чл. 7, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
Лицата, упражняващи свободна професия не са задължени да издават фискални касови бележки от фискално устройство.
По 3-ти въпрос:
Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) не подлежат на облагане с корпоративен данък за нестопанската дейност.
Съгласно чл.1, т.2 от ЗКПО този закон урежда облагането на печалбата на местните юридически лица, които не са търговци от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
Юридическите лица с нестопанска цел са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч)– чл.1, ал2 юридически лица, които не са търговци. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Счетоводният закон допуска в първичния счетоводен документ да липсва част от информацията/реквизитите, посочени в чл.7 от закона, когато липсващата информация може да бъде удостоверена с други документи – чл.7, ал.3. Когато първичният счетоводен документ е издаден от физическо лице (лице, което не е предприятие по смисъла на закона), в него не е задължително да са отразени всички реквизити, изисквани за документи, издадени от местни юридически лица, но този документ трябва да отразява вярно извършената стопанска операция – чл.7, ал.4 от с.з. С други думи казано, изрично е регламентирано, че за да е налице документална обоснованост при осъществяване на счетоводството е задължително наличието на първичен счетоводен документ, без да се поставя изискване към наименованието му (фактура, протокол, разписка и т.н.).
Принципът на документална обоснованост е регламентиран с разпоредбата на чл.10 от ЗКПО. За данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Аналогично на ЗСч и ЗКПО допуска изключения от общото изискване, когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие – чл.10, ал.3 от ЗКПО. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗКПО, ако за стопанската операция се изисква издаване на фискална касова бележка от фискално устройство съгласно нормативен акт (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства), то счетоводния разход ще бъде признат за данъчни цели, само, ако сдружението разполага с посочения документ. Фискална касова бележка не се изисква, когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане, а също и когато лицето не е задължено да регистрира и отчита извършените услуги чрез издаване на фискална касова бележка по силата на нормативен акт.
Следователно, ако наетото лице -лектор е предприятие съгласно чл.1, ал.2 от ЗСч (търговец по смисъла на Търговския закон – чл.1 ал.3), това лице е задължено да документира извършената от него услуга чрез издаване на първичен счетоводен документ. В противен случай, ако лекторът – физическо лице не е търговец, за да се спази изискването за документална обоснованост на разхода при сдружението – платец на възнаграждението, следва да бъде съставен документ, съдържащ най-малко информацията, посочена в чл.7, ал.1 от ЗСч, която е задължителна за първичния счетоводен документ. Няма пречка този документ да бъде съставен от сдружението, получател на услугата.
Когато са отчетени счетоводни разходи без наличието на първичен счетоводен документ, доколкото същите не са документално обосновани,на основание чл.26, т.2 от ЗКПО разходите не се признават за данъчни цели и представляват данъчна постоянна разлика по смисъла на чл.23, ал.1 от ЗКПО. С този разход следва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО).
ІІ. Начисляване на амортизация на нетекущи материални активи, придобити чрез финансиране под условие
Като предприятия по смисъла на ЗСч, юридическите лица, които не са търговци прилагат счетоводната нормативна уредба на общо основание. Счетоводен стандарт (СС) 9 „Представяне на финансовите отчети на предприятия с нестопанска цел” определя изискванията за съставяне и представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност. За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в този стандарт, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти. СС 4 „Отчитане на амортизациите” се отнася за всички амортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи. По смисъла на стандарта амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който:
а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;
б) има ограничен срок на годност;
в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.
Счетоводното отчитане и признаването на приходи от предоставените в полза на предприятието правителствени и неправителствени дарения (дарения от трети лица) се осъществява при спазване изискваниятаи разпоредбите на СС /МСС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”. В зависимост от конкретните условия на всяко представено в полза на предприятието дарение, то следва да се отрази счетоводно съобразно целта, за която е предоставено и за която ще се изразходва от сдружението. Обвързаните с активи дарения (амортизируеми или неамортизируеми активи), когато са предоставени под формата на непарични активи, се отчитат при получаването им като финансиране (освен в случаите, когато в закон е определен друг ред за отчитане). Непаричните активи се оценяват по справедлива стойност. Финансирането се признава като приход в текущия период пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението.
Предвид гореизложеното, юридическите лица нетърговци са длъжни да формират данъчен финансов резултат от стопанската дейност и да начислят корпоративен данък при условията на ЗКПО. Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат (§ 1, т.16 от ДР на ЗКПО), преобразуван по реда на част втора на ЗКПО.
Данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗКПО, в случаите на дарение, обвързано с амортизируем актив, данъчната амортизируема стойност се намалява със стойността на дарението, т.е. тези активи се завеждат в данъчния амортизационен план по нетна стойност, независимо от приложимата счетоводна база за отразяване в счетоводния амортизационен план. Следователно амортизируемите активи, придобити изцяло чрез дарение (100%) не се завеждат в данъчния амортизационен план.
На основание чл.68 от ЗКПО счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което се намалява историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели.