2_1711/19.11.2012 г.
ЗКПО чл.13
ЗКПО чл.14
ЗКПО чл.92
Отправили сте писмено запитване, заведено в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ………… с вх.№……….., в което във връзка с получаване на дивиденти от инвестиции в акции и фондове на чуждестранни компании поставяте следните въпроси във връзка с чл.13 и 14 от ЗКПО и попълване на ГДД по чл.92 от ЗКПО, като посочвате, че дивидентите се изплащат чрез инвестиционен посредник:
1.Относно дивиденти, изплатени от чуждестранно лице, местно за държава, с която България няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/.
Въпросите са: как да се включи тази сума в данъчната декларация и следва ли да се приспадне като данъчен кредит разликата между ставката, с която се облагат дивидентите съгласно българското законодателство /10%/ и ставката, с която са обложени в момента /15%/; следва ли да се включи в Приложение №3 към ГДД по чл.92 от ЗКПО?
2.Относно дивиденти, изплатени от чуждестранно лице, местно за държава /Франция/, с която България има сключена СИДДО, в която е предвиден методът „обикновен данъчен кредит” за избягване на двойното данъчно облагане.
Въпросите са: при включване на тези доходи в Приложение №3 към ГДД по чл.92 от ЗКПО, как би следвало да се изчисли размера на данъчния кредит; има ли значение фактът, че Франция е страна-членка на ЕС и съгласно чл.27, ал.1, т.1 от ЗКПО доходите от дивиденти не подлежат на облагане?
3.Относно дивиденти, изплатени от швейцарски компании, предвид факта, че в СИДДО между България и Швейцария е предвиден методът „освобождаване с прогресия” за избягване на двойното данъчно облагане.
Въпросите са: следва ли тези доходи да се посочват в Приложение №3 към ГДД по чл.92 от ЗКПО и как да се определи размера на данъчния кредит?
4.Необходими ли са някакви документи, удостоверяващи удържането на посочения данък, освен извлеченията, получавани от инвестиционния посредник?
5.Как следва да се третира за данъчни цели удържания еднократен данък, в случай, че не е ползван данъчен кредит?
При така общо изложената фактическа обстановка съобразно действащата през 2012г. нормативна уредба за целите на отговора коментираме образеца на ГДД по чл.92, одобрен от Министъра на финансите за 2011г. Тъй като към запитването не са приложени документи, не са идентифицирани платците на доходи, не е възможно да се коментират разпоредбите на конкретните СИДДО. При тези обстоятелства изразяваме следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗКПОместните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор /чл.13 от ЗКПО/. Такива международни договори са Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, в които са предвидени два основни метода за избягване на двойното данъчно облагане: метода „освобождаване с прогресия” и метода „данъчен кредит” със своите разновидности „пълен данъчен кредит” и „обикновен данъчен кредит”.
Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл.13, в съответствие с разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗКПО, данъчнозадължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми. Данъчният кредит по ал.3 на чл.14 от закона се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.
В §1, т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО „данъчен кредит” е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
При начислени и внесени данъци в чужда държава с оглед разпоредбите на съответната СИДДО или чл.14 от ЗКПО, се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане. Прилагането на методите за избягване на двойното данъчно облагане се реализира чрез попълването и подаването на годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО с приложение №3 към нея, като в годишната данъчна декларация се включва данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на РБългария и печалбите/доходите от източник в чужбина. На ред 9.1 и 9.2 от ГДД се посочва данъчния финансов резултат за съответния данъчен период, а на ред 11 – полагащия се корпоративен данък /р.9.1 х 10%/.
В Приложение №3 се съдържа Справка №1 под формата на таблица, в която наименованието на колоните дефинира съдържанието на данните за попълване в съответната колона. В колона 4 и 5 на таблицата се посочва приложения метод за избягване на двойното данъчно облагане, съответно, в колона 4 – „освобождаване с прогресия”, а в колона 5 – „данъчен кредит”. Следователно, в Справка №1 се посочват и доходите, за които е предвиден метод „освобождаване с прогресия”, но за тях не се попълва размер на данъчния кредит.
В указание под таблицата е посочено, че:
-в колона 7 се записва данъчния финансов резултат, реализиран в съответната държава и формиран съгласно българското вътрешно законодателство; Това означава, че данъчният финансов резултат следва да е величина, получена чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО /чл.18, ал.1 от ЗКПО/ – с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и другите суми в случаите, предвидени в ЗКПО.
-размерът на данъчния кредит, посочен на ред 5 в колона 10, не може да превишава сумата, посочена на ред 11, съответно на ред 14, от част VІ на ГДД.
Видно от последователността при попълване на ГДД, когато за доходите от чужбина се прилага метода “освобождаване с прогресия”, от данъчния финансов резултат /данъчна печалба или данъчна загуба/ определен за всички източници на доходи, се изключва данъчния финансов резултат от източници в чужбина, за които се прилага метода „освобождаване с прогресия” /виж ред 11 и ред 13 от ГДД/.
На ред 14 от ГДД се посочва полагащият се корпоративен данък при прилагане наметода „освобождаване с прогресия”, който се изчислява като р.11 се умножи по р.10, т.е. по данъчната ставка. Както е посочено в указанията под Справка №1 на Приложение №3, сумата на полагащия се корпоративен данък следва да се сравни с размера на данъчния кредит, посочен на ред 5 в колона 10 на Справка №1, и на ред 15 да се посочи размера на признатия данъчен кредит за удържания данък в чужбина.
Размерът на полагащия се корпоративен данък, намален с размера на удържания в чужбина данък, за който е признат данъчен кредит, се посочва на ред 16 от ГДД.
Видно от гореизложеното, правилата за попълване на ГДД са съобразени изцяло с разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗКПО, според която данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи. Т.е. горецитираните разпоредби не допускат размера на данъчния кредит да превишава дължимия български данък върху същите тези печалби или доходи. Така при коректно попълване на годишната данъчна декларация не е възможно резултатът да е възстановяване в България на данък, който е внесен в чужбина.
Съгласно чл.92, ал.6 от ЗКПО Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Такива доказателства не се прилагат към годишната данъчна декларация, при печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в СИДДО е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия”. Независимо, че в цитираната норма документите, които лицето е задължено да приложи към ГДД не са изброени, в тяхното съдържание следва да е налице доказателство за размера на внесения в чужбина данък. Конкретният вид на документа зависи от специфичните вътрешни правила на данъчната система на държавата, в която платеца на дохода е местно лице.
Следва да имате предвид, че данните, попълнени в годишна данъчна декларация, подлежат на контрол от органите по приходите по реда на ДОПК.