21-04-14/10/25.01.2011 г.
ЗКПО, чл. 15
ЗКПО, § 1, т. 6, 13 и14 от ДР
ДОПК, § 1, т. 3, 8 и 10 от ДР
В писмото е описана следната фактическа обстановка:
През 2009 г. е създадено дружество „Б” ООД, в което съдружници са три физически лица и юридическото лице „А” ООД. Размерът на капитала на новоучреденото дружество е 2 719 000 лв. „А” ООД участва в капитала на дружеството с непарична вноска, а именно със земя от 15,209 дка.,дворно място и сграда. Това участие е оценено от вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията и с тази оценка е отразено в актива на баланса на „А” ООД в с-ка „Дългосрочни финансови активи” в размер на 2 718 600 лв.
През месец април 2010 г. с протокол на общото събрание съдружниците в „А” ООД приемат решение това дружество да прекрати участието си като съдружник в „Б” ООД, като отправи писмено предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. На основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, имуществените последици от прекратяване участието на„А” ООД като съдружник, изразяващи се в задължението на „Б” ООД да заплати на „А” ООД припадащата му се част от чистата стойност на имуществото на „Б” ООД по смисъла на чл. 247а, ал. 2 от ТЗ, трябва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към 31 юли 2010 г., месецът през който е настъпило прекратяване на участието. Равностойността на тази припадаща се част от чистата стойност на имуществото на „Б” ООД към 31 юли 2010 г. е определена от лицензиран оценител на стойност 11 010,35 лв. Сумата е заплатена на напусналия съдружник, с което имуществените последици по чл. 125, ал. 3 от ТЗ са окончателно уредени между двете дружества.
Във връзка с горното, поставяте следния въпрос: като последица от намаляването на стойността на дяловете на „А” ООД към датата на прекратяване на участието в „Б” ООД, по баланса на напусналото дружество е налице счетоводна загуба в размер на 2 707 589,65 лв. Призната ли е за данъчни цели счетоводната загуба?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Видно от представената фактическа обстановка е налице разпределение на ликвидационен дял в полза на съдружник – дружеството, което прекратява участието си в „Б” ООД. Съгласно легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на ЗКПО „ликвидационен дял” е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.
При направената проверка в регистъра на НАП се установи, че капиталът на „А” ООД е разпределен между трите физически лица, които са съдружници в новоучреденото „Б” ООД. Следователно описаната фактическа обстановка в писмото е осъществена при условията на свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, където е направено препращане към определението, дадено в § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
Данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица е регламентирано с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Същата постановява, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Това означава, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да се подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързаните лица. Следователно за данъчни цели търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица следва да бъдат реализирани по пазарни цени.
В § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО е определено, че „пазарна цена” е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК: „…сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия да идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.”. Методите за определяне на пазарните цени са регламентирани в т. 10 на § 1 от ДР на ДОПК. Редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за данъчни цели е определен с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.
Съгласно чл. 65 от Наредбата, за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица. Но и в тези случаи, при определяне на пазарните цени за целите на ЗКПО трябва да се приложи подходящ метод в съответствие с определените в закона пет метода или комбинация от тях.
В заключение следва да отбележим, че очевидно многократно намалената цена на финансовия актив /за срок по-малък от една година/ и реализираната загуба от инвестицията, ще бъдат обект на анализ и преценка приустановяването на данъчните задължения на дружеството, което се извършва посредством методите на контрол при ревизионното производство.
‘