Изх. №53-04-590/21.09.2017 г.
ЗКПО – чл. 16, ал.2, т. 2; §1, т. 5; чл. 267
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с №53-04-590/…..2017 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Еднолично дружество с ограничена отговорност е с основна дейност даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти. В запитването е посочено, че физическо лице е собственик на недвижим имот, което е и негово основно жилище. Същото физическо лице е и едноличен собственик на дружеството, чието седалище и адрес на управление са на адреса на недвижими имот споменат в предходното изречение (като офис се използва една от стаите в недвижимия имот). Физическото лице има намерение да апортира недвижимия имот в дружеството. Посочено е, че след апорта, недвижимия имот ще бъде заприходен като актив, като с начисляваните счетоводни амортизации ще се преобразува в увеличение данъчния финансов резултат.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли физическото лице собственик на дружеството да заплаща наем за ползването на недвижимия имот като жилище?
2. Следва ли данъчният финансов резултат на дружеството да се преобразува в намаление с целия размер на начислените амортизации или следва да се определи процентно съотношение на база използваната площ на актива като жилище и като офис?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От изложеното в запитването е видно, че едноличния собственик на капитала на дружеството – физическо лице има намерение да внесе непарична вноска (апорт) – недвижим имот. След внасянето на непаричната вноска в дружеството, апортирания недвижим имот става собственост на дружеството. Придобитият недвижим имот от дружеството, следва да се класифицира, в съответствие с предназначението му и да се представи във финансовите отчети при условията и реда на приложимите счетоводни стандарти. По смисъла на счетоводните стандарти (общи разпоредби) актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. Бъдещата икономическа изгода от един актив е възможността му пряко или косвено да допринесе за потока от парични средства или парични еквиваленти към предприятието, съгласно счетоводните стандарти (общи разпоредби).
Предвид изложеното, при условие, че предприятието е признало актив иконтролира ползите, които се очакват да постъпят от имота, за което имотът е отдаден под наем, то по договора за наем наемателят следва да заплаща наема. Тъй като именно това е икономическата изгода от актива чрез увеличаване на приходите.
При наличието на горната хипотеза и при съобразяване с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, данъчният финансов резултат се преобразува по реда на чл. 54 от ЗКПО. По смисъла на чл. 54 от закона, при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от ЗКПО, и счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации.
При наличие на хипотезата, при която съгласно счетоводните стандарти сте класифицирали недвижимия имот, като актив (дълготраен материален актив или инвестиционен имот) и същият се използва както за дейността на дружеството, така и за лични цели от едноличния собственик на капитала – физическото лице, без последното да дължи насрещна престация, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО. По смисъла на тази разпоредба за отклонение от данъчно облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Предвид изложеното, при тази хипотеза под внимание ще се взема данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Следва да имате предвид, че за съдружник или собственик, който не се явява лице, наето по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ (в т.ч. по договор за управление и контрол или по правоотношение за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ), какъвто е настоящият случай, правото на избор за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, не е приложимо.
При констатиране на лично ползване на активи в тези случаи ще се приложи изцяло механизмът за данъчно третиране на скрито разпределение на печалбата по смисъла на т. 5 , б. „а“ на § 1 от ДР на ЗКПО, като последиците от това са следните:
– отчетеният счетоводен разход няма да бъде признат за данъчни цели и с него ще се увели счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО;
– ще бъде наложена санкция по реда на чл. 267 от ЗКПО в размер на 20 на сто от отчетения разход. (Тази санкция няма да се приложи само ако сумата е декларирана по съответния ред в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за съответната година.);
– ще бъде начислен 5 на сто данък върху дивидентите по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘