2_312/07.03.2014г.
ЗКПО чл.184
ЗКПО чл.182, ал.2, т.7.
В писмено запитване до Дирекция„Обжалване и данъчно осигурителна практика”…………, заведено с вх.№………….. е посочено, че дружеството извършва производствена дейност /производство и продажба на метални изделия/ в община с безработица, по-висока от средната за страната, като около 95% от производството е предназначено за износ и за държави-членки на ЕС.
Въпросът е може ли да се преотстъпи 100% от корпоративния данък за 2013г. на основание чл.184 от ЗКПО и в случая валидно ли е ограничението на чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО.
При така описаната фактическа обстановка предвид действащата нормативна уредба изразяваме следното становище, като приемаме, че данъчно задълженото лице желае за ползва данъчно облекчение, представляващо минимална помощ:
Съгласно чл.184 от ЗКПО данъчно задължените лица могат да преотстъпват корпоративен данък в размер до 100 % за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително и ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. дейността да се реализира в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период и
2. са изпълнени условията по
а/ чл.188 – в случаите на минимална помощ, или
б/ чл.189 – в случаите на държавна помощ за регионално развитие.
Нормата на чл.188, ал.2 от ЗКПОизисква преотстъпеният данък по реда на чл.184 да се инвестира в активи, които са дълготрайни материални или нематериални активи, съгласно счетоводното законодателство, в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът.
Независимо от разпоредбите на чл.184 и чл.188, ал.2 от ЗКПО, в чл.182, ал.2, т.7 от с.з. е регламентиран един от случаите, при които данъчното облекчение за минимална помощ не се прилага, а именно, когато преотстъпеният данък се инвестира в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.
Това ограничително условие е съобразено с разпоредбата на чл.1, параграф 1, буква „г” от Регламент (ЕО) №1998/2006 на Европейската комисия от 15.12.2006г. за прилагане на чл.87 и 88 от Договора към минималната помощ. Целта на разпоредбата е чрез преотстъпения данък да не се подпомагат дейности, конкретно свързани с износ за трети страни или държави членки, тъй като извън обхвата на Регламента са мерките за подпомагане, които пряко насърчават обема на износа.
Разпоредбите на чл.1 наРегламент (ЕО) №1998/2006 и чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО не изключват от обхвата на минималната помощ данъчно задължените лица, които осъществяват експорт, но въвеждат правила за инвестиране на преотстъпения данък. Съгласно посочените норми, инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави – членки, е недопустимо.
В случаите, когато дружеството е изпълнило условията за преотстъпване на данъка, то няма пречка да инвестира преотстъпения данък в активи, които не се използват в дейност, свързана с износ.
Активите, в които е инвестиран преотстъпеният данък не следва да се използват в експортни дейности през целия период на инвестирането. Това допълнително ограничение е въведено в разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗКПО, според която данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне условие по ал.2 на чл.182 през периода на инвестиране. За целта е необходимо ясно разграничаване на активите от гледна точка на участието им в дейностите, несвързани с износ през целия период на инвестирането.
Съгласно чл.173, ал.1 от ЗКПО, когато не са изпълнени изискванията на Глава двадесет и втора от закона, отнасящи се за последващо използване /разходване/ на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.
Освен гореизложеното, следва да имате предвид, че правото на преотстъпване на корпоративен данък по чл.184 на ЗКПО възниква за данъчно задължено лице, което отговаря на общите изисквания, посочени в чл.167 на закона. Валидността на преотстъпването на корпоративен данък за съответната година подлежи на данъчен контрол по смисъла на чл.110 от ДОПК чрез ревизии и проверки, извършвани от органите по приходите.
‘