2_1044/04.06.2010
ЗКПО – чл.18 ;
СС 18 – Приходи;
ЗСч – чл.4;
ЗДДС – чл.21, ал.1.
Постъпило е Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. .. с вх.№ ……………./………………2010г., в което сте описали следната фактическа обстановка:
Извършвате дейност по подготвяне на годишни подоходни данъчни декларации на физически лица, които полагат труд на територията на САЩ и желаят да възстановят част от удържаните им там данъци: местни и федерални. Възнаграждението Ви за оказаната услуга е комисионна.
Онагледили сте ситуацията с пример:
Лицата полагат труд в САЩ през 2009г. Сключват договор с Вас за изготвяне на два комплекта подоходна данъчна декларация през 2010 година. Няколко месеца след изпращането, през 2010 година, от САЩ пристигат два банкови чека за възстановяване на съответния данък, които Вие осребрявате. Осребряването се извършва чрез банкова институция, като превеждате сумите на лицето, след като сте си удържали договореното възнаграждение.
Таксата Ви за двата данъка е една обща сума– процент от възстановения размер на данъците. Удържате яеднократно от първия възстановен данък.
Поради спецификата на услугата, възможно е, между момента на подписване на договора с клиента и осребряването на чека, да измине период по-дълъг от 12-месеца и да изтече повече от един отчетен период.
Във връзка с горната фактическа обстановка, поставяте следните въпроси:
1. С оглед следене на оборота за 12-месечен период за целите на регистрацията по ЗДДС, към кой момент следва да отразите счетоводно прихода от комисионна:
– при подписване на договора с клиента;
– към датата на изпращане на декларацията;
– към датата на депозиране на чека на клиента в банката;
– при извършване на превод към лицето и реалното усвояване на комисионната.
2. Следва ли признаването на приходада се отразява в счетоводството съобразно момента навъзстановяване и като % отвсеки вид данък.
Въз основа на фактическата обстановка, изложена с писмото, без да са представени съответните договори, по силата на които се извършва плащане на суми, във връзка с извършване на определени услуги, изразяваме само принципно становище, което е:
Юридическите лица се облагат за резултата от стопанската си дейност за отчетната /календарната/ година с корпоративен данък. Той се определя на база на положителния данъчен финансов резултат.
Съгласно чл.18 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
Съгласно §1, т.16 от Допълнителните разпоредби към ЗКПО, „счетоводен финансов резултат” е печалбата /загубата/ по отчета за приходите и разходите за определен период от време, преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.
Цитираните норми показват, че законосъобразното отразяване на приходите в счетоводството на дружеството има отношение не само към правилното определяне настъпването на момента за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, но и към правилното определяне на размера на данъчния финансов резултата, респ. на корпоративния данък.
Законът за счетоводството /ЗСч/ е нормативният акт, който урежда достоверността на счетоводната информация и съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията.
Чл.13, ал.1 от ЗСч регламентира, че активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване се урежда от счетоводен стандарт 18 /СС 18/ – Приходи.
В СС 18 “Приходи“, в раздел “Признаване на приходи от извършване на услуги“, в т. 7.1 и 7.2 е посочено, че приходът, свързан със сделка за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно.
Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката; в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи; г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.
Следователно, моментът на признаването на договореното възнаграждение, комисионната, за счетоводен приход, следва да извършите към оня момент, към който са налице горните условия.
При отразяването на прихода в счетоводните Ви регистри, трябва задължително да се съобразите и с изискването на т. 5.1.б. “г“ от СС 18 “Приходи“: приходът се признава едновременно с извършените разходи, с оглед спазването на принципа на съпоставимост между приходите и разходите.
Спазване на принципа за съпоставимост между приходи и разходи е изискване и на Закона за счетоводството. Чл. 4, ал.1, т. 4 от ЗСч изисква счетоводството да се осъществява и финансовите отчети се съставят при съобразяването на основния счетоводен принцип:съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
СС 18 – Приходи, в т.9, б. „а” изисква от предприятията в годишния финансов отчет да оповестят счетоводната политика, приета за признаване на приходите, включително начините, приети за определяне етапа на завършеност на сделката за извършване на услуги.
Относно въпросът в т.2, следва да имате предвид, че независимо кой начин на разплащане сте избрали – една такса при възстановяване на първия данък или две такси, удържани при възстановяването на всеки вид данък, за счетоводното и данъчното им отчитане следва да съблюдавате изложените до тук разпоредби.
Дейността, свързана с посредничество по възстановяване на данъци, заплатени в чужбина от местни и чуждестранни физически лица, за целите на ЗДДС се счита като доставка по предоставяне на услуга.
Изхождайки от факта, че към запитването не е приложен, сключен между страните договор, с оглед определяне на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС,следва да определитемястото на изпълнение на извършваната от Вас услуга предвид съответните разпоредби на закона, когато получател е данъчно незадължено лице.
Съгласно общия ред, регламентиран в чл.21, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
Безспорно е,че в случая са налице облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС, по повод на които ще са приложими разпоредби на ЗДДС, регламентиращи задължението за определяне на оборот за регистрация за целите на закона, респективно задължение за регистрация по ЗДДС.
‘