Изх. №20-00-302/26.07. 2016 г.
ЗКПО – чл. 12, ал. 5, т. 3
ЗКПО – чл. 195, ал. 1 и 5
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-302/…2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„К“ ООД извършва строително-монтажни работи /СМР/ в магазин /МОЛ/ в гр. ,……., Словакия. Строителните дейности ще бъдат извършени за период от 2-3 месеца. За тази дейност дружеството ще ползва дизайнерски услуги от юридическо лице, регистрирано в Словакия, с валиден ДДС номер. Възнаграждението за дизайнерските услуги ще бъде заплатено на части – аванс, междинно и крайно плащане. Разходите ще бъдат включени във фактурата към възложителя на обекта.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Облага ли се с данък при източника възнаграждението на юридическото лице от Словакия предвид това, че е „авторски и лицензионни възнаграждения“?
2. Ако възнаграждението се облага с данък при източника, как се удържа данъка – при всяко плащане или само при окончателното плащане?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО доходите, представляващи авторски и лицензионни възнаграждения, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната. В ал. 6 на чл. 12 от ЗКПО е постановено, че не са от източник в страната доходите по ал. 5, начислени в полза на чуждестранни юридически от място на стопанска дейност на местно лице или от определена база на местни физически лица, разположени извън територията на страната. При определянето на източника на дохода по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид (чл. 12, ал. 10 от ЗКПО).
По смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио – или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. …“. Най-общо казано, при предоставяне за използване на продукт на авторско право или на индустриална собственост, начислените на чуждестранното лице доходи се определят като такива по §1, т. 8 от ДР на ЗКПО във вр. чл. 12, ал. 5, т. 3 от с. з.,които са обект на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.
По втори въпрос:
Възнаграждението за посочените в запитването услуги, предоставени от чуждестранното юридическо лице, представлява доход от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО. Същото подлежи на облагане с данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доколкото българското дружество не изплаща дохода чрез формирано място на стопанска дейност в Словакия. Дължимият данък при източника е в размера, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗКПО, а именно 10% върху брутния доход. Ако съгласно сключения договор са предвидени авансови плащания, по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗКПО, според която авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника. Данъкът се определя върху цялата сума (включваща и авансовите и междинни плащания) на възнаграждението при окончателното плащане.
На основание чл. 201, ал. 1 от ЗКПО дружеството в качеството му на задължено лице да удържи и внесе данък при източника по чл. 195, следва да декларира дължимия данък за тримесечието (в което е начислено дължимото окончателно плащане) с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Данъкът се внася в същия срок съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘