2_2555 / 03.10.2008г
ЗКПО, чл.199, ал.1.
Във Ваше писмено запитване изх……….2008г.,постъпило в Дирекция „Обжалване и изпълнение на управление” при НАП – гр.Варна, заведено с вх.…………….., сте изложили следната фактическаобстановка:
Съгласно договор за оперативен лизинг, сключен между местно дружество „……” ООДи немското дружество „……………”, на всеки три месеца изплащате наемна вноска за ползван автомобил под наем в Германия във връзка с дейността Ви, собственост на немската фирма.
Фирмата-доставчик е регистрирана в Германия за целите на ДДС и начислява данък в размер на 19% в издаваните от нея фактури.
„………….” ООД, регистрирана по ЗДДС в България, прилага процедура по възстановяване на заплатения по фактурите ДДС от Германската данъчна администрация, използвайкиуслугите на специализирана в този вид услуги чуждестранна фирма.
За изплатения наем на чуждестранния доставчик дружеството Ви удържа и внася в бюджета данък при източника съгласно чл.195 от ЗКПО. Получили сте разрешение от НАП-Варна за прилагане на СИДДО с Германия и начисляване на редуцирана ставка в размер на 5% съгласно спогодбата.
Във връзка с горната фактология се интересувате как следва да определите размера на данъчната основа за начисляване на данъка при източника:
1. Данъчната основа е размерът на доходите по немската фактура с включения ДДС в нея.
2. Данъчната основа е нетният размер на доходите по немската фактура, без включения ДДС в нея.
Изхождайки от съдържащата се в запитването Ви информация и от действащата към момента нормативна уредба изказваме следното принципно становище по поставените въпроси:
Съгласно нормата на чл. 199, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл. 12, ал.5, т.2 и чл.195, ал.1 от същия закон, данъчната основа за облагане на доходи от наеми или друго предоставяне за ползване на движимо имущество, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица е техният брутен размер.
В конкретния случай, тъй като услугата по отдаване на автомобил под наем е осъществена от регистрирано за целите на ДДС в Германия немско дружество, издаденият от него първичен документ съдържа данък добавена стойност, начислен върху договорената между страните цена на услугата.
Независимо от обстоятелството, че „……………..” ООД ще заплати на чуждестранния доставчик брутна сума, включваща и данъка върху добавената стойност, размерът на данъка не представлява доход /приход/ за доставчика, така какторазмера на данъка не представлява разход, свързан с дейността за българския получател на услугата.
В частта регламентираща данъци, удържани при източника, ЗКПО работи с понятието доходи, изплатени на чуждестранни юридически лица, за което понятие в закона липсва дефиниция. Изхождайки от общоприетия смисъл на това понятие, под термина „доходи” следва да се разбират постъпленията, приходите, които получава чуждестранното юридическо лице, в резултат на реализирана от него стопанска операция. Аналогично на горното за българското дружество тези суми трябва да имат характера на разходи за дейността.
Начисленият и заплатен ДДС няма характер на приход или разход за предприятията, а поражда разчетни взаимоотношения с бюджетите на съответните страни членки. Това е относимо както за българските фирми, така също и за фирмите, местни лица на другите страни членки, тъй като в законите, регламентиращи данъците, свързани със стопанската дейност на предприятията в страните от ЕО са транспонирани едни и същи директиви.
Изхождайки от изложеното дотук, считаме че начисляването на данък при източника следва да се извърши върху размера на договорената между страните цена на услугата по отдаване на автомобил под наем, т.е.нетния размер на дохода, без начисления върху него ДДС.
‘