2_189/21.03.2018г.
ЗКПО чл.2, ал.1, т.1
В писмено запитване ваш изх.№=======., заведено в регистърана Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика с вх. № ========.описвате подробно приходите и разходите НЧ ======. Прилагате копие от подадена ГДД за 2017г. и копия от други документи, отнасящи се за дейността на читалището. Поставяте въпроса върху коя част от отчета се внася корпоративен данък?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното общо становище:
Учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища са уредени със Закона за народните читалища (ЗНЧ). Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи (чл.2, ал.1 от ЗНЧ). Съгласно чл.2, ал.2 от ЗНЧ, читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗНЧ регламентира основните дейности, извършвани от читалищата, чрез които тези лица постигат целта, за която са създадени от този закон. Освен основните дейности, читалищата могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели. Източниците, от които читалищата набират своите средства, са регламентирани с чл.21 от ЗНЧ и това са:
1. членски внос;
2. културно-просветна и информационна дейност;
3. субсидия от държавния и общинските бюджети;
4. наеми от движимо и недвижимо имущество;
5. дарения и завещания;
6. други приходи.
Регламентирането на основните дейности, както и на основните източници на приходи със специален закон (ЗНЧ) не означава, че за целите на данъчното облагане приходите от същите следва да се считат като приходи от нестопанска дейност. Приходите от членски внос, получените субсидии от държавния и общинските бюджети, както и получените дарения и завещания не са обект на облагане по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Основен момент по отношение определянето на народните читалища като данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО е извършването на сделки по чл.1 от Търговския закон (ТЗ) и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество. Ако читалищата извършват тези дейности, същите са данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък на основание чл.2, ал.1, т.1 във връзка с чл.1, т.2 от ЗКПО. Търговският закон не абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в ал.1 на чл.1. Изброяването на търговските сделки и дейности в чл.1, ал.1 на ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите. Макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, предметът на дейност на народните читалища, определен съгласно чл.3 от ЗНЧ, поначало не може да се определи като нетърговска дейност, още повече, че за постигане на основните си цели читалищата извършват редица дейности, част от които срещу заплащане.
Предвид горното, за да се определи една дейност, осъществявана от читалище, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1.дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана);
2.цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В този смисъл резултатите от дейността на народните читалища, която отговаря на посочените критерии, както и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
Тъй като от изложеното в запитването е видно, че Читалището отдава под наем /аренда/ недвижимо имущество /земеделска земя/, то за тази своя дейност следва да се облага с корпоративен данък.
На основание чл.2, ал.1, т.1 във връзка с чл.1, т.2 от ЗКПО, местните юридически лица, които не са търговци, са данъчно задължени лица за облагане на печалбата им с корпоративен данък по реда на ЗКПО, когато извършват сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
За читалищата като юридически лица с нестопанска цел е приложим и Закона за счетоводството, съгласно който те трябва да съставят годишните си финансови отчети на базата на Националните счетоводни стандарти – това е СС9 – Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност. В СС 9 има конкретни бланки, съгласно които трябва да се изготвят и представят годишните финансови отчети. За целите на облагане с корпоративен данък следва да се определи данъчният финансов резултат, а съгласно чл.18, ал.1 от ЗКПО данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. В чл.30 от закона е определен реда за признаване на част от неразпределяемите разходи на юридическите лица с нестопанска цел /определение за неразпределяемите разходи е посочено в §1, т.17, буква б/на ЗКПО/
Според регламента на чл.92, ал.1 от ЗКПО, годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък подават задължените лица, които се облагат с корпоративен данък. За 2017г. вече е подадена ГДД на читалището. Следва да имате предвид, че съгласно чл.75, ал.3 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законноустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация.
‘