Изх. №20-00-100/04.04.2017 г.
ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 2
ЗДДС – чл. 70, ал. 1, т. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-100/…2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е специализирано счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), което има абонаментни договори за извършване на текущо счетоводно обслужване на различни дружества. Често дружествата клиенти разходват средства за покупка на минерална вода, сумите за които макар и в несъществен размер, имат регулярен характер. Въпросните разходи са възприети и облагани като разходи за представителни цели по реда на чл. 204 от ЗКПО. За целите на ЗДДС не е ползвано право на данъчен кредит при покупката на минерална вода или като административен разход за питейна вода. Същевременно, по фактурите за доставка на питейна вода за офиси, складови бази и др., издавани от В и К операторите (напр. Софийска вода), се признават разходите за целите на ЗКПО и са с право на данъчен кредит.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как се третират разходите за покупка на минерална вода за целите на ЗКПО и ЗДДС, с уточнението, че водата е за употреба в офиса от служителите на дружеството, а не за минерална вода и други напитки, закупени с представителен, развлекателен и друг характер?
Предвид изложените обстоятелства, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагане разпоредбите на ЗКПО
Разходите за В и К услугите, фактурирани от доставчика им – оператор по договора за присъединяване (напр. Софийска вода), са част от консумативните разходи, свързани с използването на имота – офиса. Консумативните разходи за използването на сграда или част от нея са данъчно признати, когато имотът се използва във връзка с дейността на дружеството и отчетените разходи са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
Бутилираните води попадат в обхвата на законовото определение на понятието „храна“, дадено в §1, т. 12 от ДР на Закона за храните – ДВ, бр. 90/1999 г., където при изброяването на отделните „групи храни“ са включени и „безалкохолни напитки и бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води“.
Според изложените в запитването съображения, минералната вода не се предоставя по реда на чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и Наредба №11 от 21.12.2005 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея – ДВ, бр. 1/2006 г. (отнася се за предприятия със специфичен характер и организация на труда), т.е. не е в изпълнение на нормативен акт, респективно не е приложима разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО, съгласно която разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.
В случая осигуряването на минерална/ бутилирана вода е с характер на социална придобивка по смисъла на чл. 294, т. 1 от КТ, предоставена от работодателя на служителите в офиса. В този случай данъчното третиране е в съответствие с разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, т.е. като социални разходи, предоставени в натура. За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО.
Когато са изпълнени едновременно изискванията на посоченото определение, разходите за осигуряване на минерална вода на служителите и наетите лица, представляват социални разходи, предоставени в натура, които са облагаеми с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от корпоративния закон.
В противен случай – нарушаване на условията, постановени в определението за социални разходи в натура, разходите не се признават на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО – разходи, несвързани с дейността.
Относно прилагане разпоредбите на ЗДДС
Както бе посочено по-горе минералната вода не се предоставя по реда на чл. 285 от КТ, поради което случаят не попада в изключенията на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС. В резултат на това за закупената вода на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не възниква право на приспадане на данъчен кредит, тъй като стоката е предназначена за безвъзмездна доставка.
Ако при закупуването на бутилираната минерална вода е упражнено изцяло или частично право на приспадане на данъчен кредит, то на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС се счита, че е налице възмездна доставка, чиято данъчна основа се определя по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС – данъчната основа на доставката е равна на данъчната основа при придобиването на стоката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘