1_147/19.11.2010
чл.204, т.2 от ЗКПО
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр…………с вх.№ ………2010 г. изразяваме следнотопринципно становище:
В запитването сте посочили, че дружеството предоставя ваучери за храна на служителите, в размер на 100 лв. месечно.
Във връзка с това поставяте следния въпрос:
На какъв режим на облагане подлежи сумата в размер от 40 лв. представляваща превишение на размера от 60 лева и къде нормативно е уредено това?
От изложената в писмото фактическа обстановка, не става ясно на какво основание се предоставят ваучерите. С оглед на това при изготвяне на становището допускаме, че се дават на служителите за безплатна храна на основание чл.294 от КТ и не попадат в обхвата на Наредба №11 от 2005 година за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки.
На основание чл.204, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). По смисъла на §1, т.34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по предходното изречение са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
По силата на чл.204, т.2, б.”б” от ЗКПО разходите за ваучери за храна се включват в обхвата на социалните разходи, предоставени в натура. Следователно същите подлежат на облагане с данък върху разходите. “Ваучерите за храна“, съгласно §1, т.36 Допълнителните разпоредби на ЗКПО са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Не подлежат на облагане социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условия визирани в чл.209, ал. 1 от ЗКПО.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна се определя по реда на чл.214, ал.1 от ЗКПО и представлява превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. Ако предоставените от дружеството ваучери за храна в размер на 100 лв. всеки месец през 2010 г. на едно лице попадат в тази хипотеза, превишението от 40 лв. трябва да бъде обложено с данък върху разходите по реда на чл.204 от ЗКПО. Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл.209 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи – чл.214, ал.2 от ЗКПО.
Съгласно чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО.
‘