Изх. № 24-32-310……………..
Дата: .…………… .2008 г.
Уважаема госпожо…………..,
В отговор на писменото Ви запитване, заведенона Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с наш вх. № 24-32-310 от 17.10.2007 г., давам следните разяснения:
Съгласно изложената в писмото Ви фактическа обстановка ,Вие представлявате сдружение с нестопанска дейност, което е регистрирано в Окръжен съд-гр. …….., като същото извършва и допълнителна стопанска дейност, изразяваща се в търговия на дребно. Във връзка с извършваната стопанска дейност на 28.09.2007 г. вместо 16.62 лв. на касовия апарат е набрана сумата 16062 лв. като копие от грешната касова бележка е приложена към запитването“. Във връзка с извършваната от сдружението дейност са поставени следните въпроси:
1.Възможно ли е да се издаде „сторно“ касова бележка от кочан и какво евентуално следва да съдържа тази бележка?
2.Какви данъци по ЗКПО се дължат?
По въпрос № 1:
Корекция на грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) при работа с фискално устройство (ФУ) се документира чрез издаване на касова бележка от кочан съгласно чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 т. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106/2006 г., изм. ДВ, бр. 7/2007 г.).
Съгласно чл.35, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяка касова бележка от кочан, издавана в случаите, предвидени в тази наредба, се издава в два екземпляра, съдържа:
•данни по чл. 26, ал. 1, т. 1-9 (реквизитите на фискална касова бележка с изключение на текста “ФИСКАЛЕН БОН“ и индивидуалните номера на ФУ и фискалната памет);
•подпис на касиера.
Освен изброените по-горе реквизити касовата бележка от кочан, издавана в случаите на „сторно“ операция, включва:
•надпис “СТОРНО“;
•номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която се издава сторно документът;
•причината за сторно операцията;
• даннизаклиента(единенидентификационенкодпоБУЛСТАТ, наименование, седалище и адрес за кореспонденция), когато последният е едноличен търговец или юридическо лице.
Доколкото „сторно“ операцията води до намаляване на оборота, записан във фискалната памет, попълването на всички нормативно определени реквизити е абсолютно задължително с оглед доказване основателността на извършването на операцията.
По въпрос №2:
1. Облагане с корпоративен данък на печалбата на сдружение от сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/ и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, по реда на част втора от ЗКПО.
Основен момент по отношение определянето на сдружението като данъчно задължено лице за облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО е извършването на сделки по чл. 1 от ТЗ и отдаването под наем на движимо или недвижимо имущество. Ако сдружението извършва тези сделки, същото е данъчно задължено лице за облагане с корпоративен данък на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО.
За да се определи една дейност, осъществявана от сдружението, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
•дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
•цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В този смисъл резултатите от дейността на сдружението, която отговаря на посочените критерии, както и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто, съгласно чл. 20 от ЗКПО. При формиране на данъчния финансов резултат следва да се има предвид разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. Терминът „Неразпределяеми разходи“ е дефиниран с § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО.
Съгласно чл. 83 от ЗКПО данъчнозадължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък.
С обнародваното в ДВ, бр. 110 от 2007 г. изменение на чл.83 от ЗКПО, в сила от 01.01.2008 авансови вноски не правят:
1.данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв.;
2.новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.
2. Облагане сданък при източника на начислени/изплатени доходи на
чуждестранни лица, по реда на част трета от ЗКПО.
На основание чл. 195, ал. 2 от ЗКПО, когато сдружението начислява на чуждестранни юридически лица доходите, посочени в чл. 12, ал. 2 и ал. 5 от закона, същите следва да удържат данък при източника в размер на 10 на сто върху брутния размер на тези доходи. За доходите по чл. 12, ал. З и ал. 8 от ЗКПО, данъкът се удържа и внася от получателя на дохода на основание чл. 195, ал. З от същия закон.
При наличие на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и държавата, на която е местно лице съответното чуждестранно лице — получател на дохода, се прилага данъчната ставка, предвидена в съответната спогодба.
Лицата, начислили дохода, и удържали и внесли данъка при източника декларират това обстоятелство с декларация по образец, съгласно чл. 201 от ЗКПО. Данъкът се внася в бюджета в определените в чл. 202 от закона срокове.
3. Облагане с данък на определени разходи по реда на част четвърта от ЗКПО.
Сдружението е данъчно задължено лице за данъка върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО на основание чл. 207, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 5 от закона. Съгласно чл. 204 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1.представителни разходи, свързани с дейността;
2.социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол;
3. разходите,свързани с експлоатация на превозни средства,когато с тях се осъществява управленска дейност.
Данък върху представителни разходи и данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност /т. 1 и т. З по-горе/ дължат лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Т. е. когато сдружението извършва стопанска/търговска дейност, същото е данъчно задължено лице за данъка по чл. 204, т. 1 и т. З от ЗКПО за частта от разходите относима към стопанската/търговска дейност.
Облагането на социалните разходи с данък е обвързано с качеството на сдружението като работодател или възложител по договори за управление и контрол. В тази връзка сдружението е данъчно задължено лице по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО за облагане с данък на социалните разходи, предоставени в натура. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 на сто. Данъкът се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
С уважение,
Мария Мура
Изпълнителен Директор на ‘