ЗКПО, чл.26, т. 1,ЗКПО, чл.26, т. 2,ЗДДФЛ, чл.55, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.55, aл. 2,КСО, чл.127,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 3,ЗКПО, чл.18,ЗДДС, чл.26, aл. 2,ЗДДФЛ, чл.29, aл. 1, т. 3,ЗДДФЛ, чл.45, aл. 8,КСО, чл.4, aл. 3, т. 5,ЗДДС, чл.26, aл. 3,ЗСч, чл.13, aл. 1,КСО, чл.4, aл. 3, т. 6,ЗДДФЛ, чл.43, aл. 4,ЗКПО, чл.10, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.45, aл. 4,КСО, чл.6, aл. 3,КСО, чл.6, aл. 4,КСО, чл.6, aл. 10,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 6

2_ 509/11.04.2013 г.

ЗДДС чл.26, ал.2 и ал.3
ЗКПО чл.18
ЗКПО чл.26, т.1 и т.2
ЗКПО чл.10, ал.1
ЗСч чл.13, ал.1
ЗДДФЛ чл.29, ал.1, т.3.
ЗДДФЛ чл.43, ал.4
ЗДДФЛ чл.45, ал.4 и ал.8
ЗДДФЛ чл.55,ал.1 и ал.2
КСО чл.4, ал.3, т.5 и т.6
КСО чл.6, ал.3 и ал.4.
КСО чл.127
КСО чл.6, ал.10.
ЗЗО чл.40, ал.1, т.3 и т.6
Отправили сте писмено запитване до НАП. В запитването сте описали следната фактическа обстановка: Основната дейност на дружеството Ви е свързана с извършване на изследвания и измервания за оценяване на потребителското обслужване. Основният метод, който използва дружеството Ви е услугата „таен” клиент. „Тайните” клиенти са хора, които се представят за „обикновени” потребители, докато пазаруват или ползват услугата, предлагана от съответната фирма-възложител на измерването. В процеса на пазаруване те оценяват отношението и помощта, която получават от персонала, от гледна точка на потребителя.
„Тайните” клиенти работят на граждански договор и получават заплащане според броя на извършените проверки през месеца. За всяка проверка има предвидени следните разходни пера:
-хонорар
-стойност на покупка от обекта, който проверяват /при някои проверки има предвидена сума за покупки, която е предварително определена от възложителя/
-стойност на транспортните разходи до обекта
Приходите от проверките и фактурирането се извършват по следния начин:
Възложителите заплащат следните суми за извършване на проверките в техните обекти:
-стойност за извършване на проверка /в нея се включва: 1. хонорара на „тайния” клиент и 2/ заплащането за дейността на дружеството Ви по набиране, обучение, организиране на инспекциите „таен” клиент, обработване на резултатите от проверките и тяхното обобщаване/
-стойност на одобрени покупки /при някои проверки има предвидена сума за покупка, която е предварително определена от възложителя/
-стойност на транспортните разходи /размерът на транспортните разходи се определя индикативно при сключване на договора/
Тези стойности се дължат за всяка направена проверка и са предварително определени и описани в договорите, сключени междудружеството Ви и възложителите на проверки „таен” клиент.
Ключовите проблеми, с които се сблъсквате по време на Вашата работа по оценяване на качеството на потребителското обслужване чрез инспекции „таен” клиент могат да се обособят както следва:
По отношение на ДДС:
В края на всеки проект /продължаващ от един до няколко месеца/, Вашето дружество фактурира сумите за извършените презизминалия месец проверки за всеки възложител. Във всяка фактура се начислява ДДС върху стойността за всяка една проверка, разходите за направени покупки, както и тези за транспорт на тайните клиенти до обектите за проверка. По този начин според Вашето дружество се получава двойно начисляване на ДДС върху направените разходи за покупки от обектите и транспортните разходи до тях – един път по време на покупката от „тайния” клиент в обекта и втори път при фактурирането на покупката от дружеството Ви към възложителя.
Има случаи, когато „тайните” клиенти правят покупки на по-голяма стойност от предварително одобрената от дружеството Ви. Дружеството Ви възстановява само стойността на одобрената покупка, а разликата остава за сметка на „тайния” клиент. Така при фактуриране в края на месеца се начислява повторно ДДС върху част от стойността на покупката, т.е само върху одобрената стойност за покупка от Възложителя.
В тази връзка сте задали следните въпроси: Как е коректно да се фактурират направените покупки? Без ДДС или по друг начин и какъв трябва да бъде той?
По отношение на разходите за „тайни” клиенти:
Хонорари
Дружеството Ви заплаща на всеки „таен” клиент хонорар. Този хонорар се дължи за всяка една извършена от него проверка и се заплаща общо след приключване на всички проверки, ежемесечно. Тъй като „тайните” клиенти, с които работите са с различен социален статус и много на брой, сте ги разделили нанай-общо четири групи:
1. „тайни” клиенти, родени преди 1960г. и назначени на трудов договор в друга фирма/предприятие, за които заплащате всеки месец ДОО, ЗО и ДОД
2. „тайни” клиенти, родени след 1960г. и назначени на трудов договор в друга фирма/предприятие, за които заплащате всеки месец ДОО, ДЗПО, ЗО и ДОД
3. „тайни” клиенти, пенсионери или самоосигуряващи се, за които заплащате всеки месецДОД
4. „тайни” клиенти, безработни или по майчинство, за които заплащате всеки месецДОД
В края на всяка календарна година, фирмата изготвя служебни бележки за получените от „тайните” клиенти суми, които да приложат към годишната си данъчна декларация.
В тази връзка сте задали следния въпрос: Коректен ли е този начин на отчитане и облагане на хонорарите?
По отношение на одобрените покупки и транспортни разходи
С направените разходи за покупки в обектите, както и за транспортните разходи до тях дружеството Ви увеличава облагаемата си годишна печалба.
Дружеството Ви доказва на възложителя, че проверката е извършена чрез представените от „тайните” клиенти: сканирано копие или снимка на касовата бележка и снимка на обекта с дата и час.
В някои случаи, реално извършените разходи за транспорт, надвишават предварително определените от възложителя.
Дружеството Ви работи с над 400 „тайни” клиентана месец, които извършват проверки с личните си автомобили. Дружеството ви няма информация за тези превозни средства – какъв модел са, коя година са произведени и какъв е разхода им на гориво. Поради тези причини дружеството Ви е приело следната методология за определяне на транспортните разходи: разстояние в км. в двете посоки по 2,50 лв./л /средна цена за литър гориво/ по 10/100 л/км. /средна разходна норма на автомобила/.
ДружествотоВи използва два варианта за вписване на транспортните разходи в договорите с възложителите:
1.одобрените транспортни разходиса посочени като отделно перо
2.одобрените транспортни разходи са включени в стойността на проверките, тъй като е трудно да бъдат изчислени предварително.
Договорената цена за транспортни разходи е индикативна, тъй като при подписване на договорите е почти невъзможно да се направят точни разчети на маршрутите. Към момента дружеството Ви увеличава облагаемата си годишна печалба с цялата стойност на транспортните разходи. При някои проверки транспортните разходи се оказват по-големи от предвидените.
В тази връзка сте задали следните въпроси: Има ли по правилен начин за отчитане? Как трябва да третирате разликата между стойността по договор и реално направените разходи?
На основание действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по приложението на данъчното законодателство свързано с изложената в запитването Ви фактическа обстановка :
Относно приложението на ЗДДС:
Въпросите, които поставяте са свързани с определянето на данъчната основа на доставките на услуги, които предоставяте на Възложителите на измерването.
По силата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от закона,данъчната основа се увеличава със
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
За целите на ЗДДС с чл.27 от закона са определени случаи, при коитоданъчната основа се определя не на база на дължимото възнаграждение, а е равна на данъчната основа при придобиването на стокатаили себестойността и ( например при безвъзмездно предоставяне на стока, при придобиването на която е приспаднат данъчен кредит),а в други случаи на пазарната цена ( например при някои доставки между свързани лица). Считаме, че посочените доставки не попадат в обхвата на тези“

Оценете статията

Вашият коментар