Изх. №23-29-111/15/15.01.2016 г.
ЗКПО – чл. 37, ал. 1
ЗКПО – чл. 43, ал. 3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-29-111/…2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, а са представени два казуса, с искане за разяснение:
1. Съгласно изменението на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в закона от т. 1-6.
2. Дружество е сключило договор за банков кредит в евро. С получените средства закупува вземания, които са в чуждестранна валута, а не в евро. С цел защита от промяна в курса на чуждестранните валути, дружеството сключва договорни споразумения с банкова финансова институция за покупко-продажба на съответните чуждестранни валути на предварително определен договорен курс определена бъдеща дата – инструмент на СУАП. При тази транзакция дружеството формира разход по сделката, дължим на финансовата институция за риска, който тя поема по това споразумение.
Във връзка с изложените казуси са поставени следните въпроси:
1. Как трябва да се тълкува текста на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО, например ако вземане е прехвърлено възмездно през 2015 г., то 2015 г. е най-ранната година, в която може да бъде признат разходът от последваща оценка или от отписване на вземането, като данъчното признаване на разхода може да се отложи в следващ отчетен период?
2. Формираният разход по сделка/ споразумение с финансова институция за минимизиране на валутен риск, следва ли да се третира като финансов (лихвен) разход съгласно определението в чл. 43, ал. 3 от ЗКПО?
Предвид изложените обстоятелства, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи казус от запитването:
Предвид липсата на конкретни факти, както и данни в казуса откога вземането е станало изискуемо, дали до възмездното прехвърляне не е настъпило друго от посочените в чл. 37 от ЗКПО обстоятелства, становището има принципен характер и съответства на действащата през 2015 г. нормативна уредба.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в преходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37. В сила от 01.01.2014 г. действа нова редакция на чл. 37 от ЗКПО (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г.), според която непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценкии от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, постановени в т. от 1-6. С промяната в текста на чл. 37 (обособен е в ал. 1), действащият до края на 2013 г. императивен характер на разпоредбата (възникналата временна разлика по чл. 34 има обратно проявление задължително в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата по т. 1-6) е заменен с нов режим.
Със ЗИДЗКПО, ДВ, бр. 100/2013 г. условието на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО е, че обратното проявление на възникналата временна разлика е най-рано в годината на настъпване на някое от посочените обстоятелства. Това означава, че нормативно е определен моментът, от който могат да бъдат признати непризнатите приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания, но същите могат да бъдат признати и в следващ период, след годината на възникналото обстоятелство. Т.е. в сила от 01.01.2014 г. данъчно задълженото лице не е задължено да признае непризнатите по реда на чл. 34 от ЗКПО счетоводни приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания в първата година, в която възникне обстоятелство по чл. 37, а може да приложи данъчната регулация и по-късно, в следваща година, като в тази следваща година не е необходимо да е настъпило обстоятелство по чл. 37 от закона.
Според мотивите към проекта на ЗИДЗКПО, ДВ, бр. 100/2013 г., тази промяна цели уеднаквяване данъчното третиране на обезценените и необезценени вземания и дава възможност на данъчно задължените лица коректно и цялостно да могат да оценят и приложат счетоводното и данъчното законодателство по отношение на вземанията.
По втори казус от запитването:
В чл. 43, ал. 3 от ЗКПО са посочени разходите за лихви, които са обект на регулиране на слабата капитализация. Съгласно цитираната разпоредба разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. Разходите за лихви подлежат на регулация съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗКПО, когато средно-претеглената величина на привлечения капитал на дружеството превишава трикратния размер на собствения му капитал, което съотношение се изчислява по формулата на ал. 6 от нормата на чл. 43. Съгласно §1, т. 20 от ДР на ЗКПО „привлечен капитал“ по смисъла на чл. 43, ал. 6 е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.
Поради това, че в представения казус не е конкретизиран вида на сключеното споразумение по смисъла на приложимата счетоводна база, нито е приложен договора към запитването, не сме в състояние да изразим конкретен отговор. В контекста на поставения въпрос, доколкото дължимото към финансовата институция е отчетен разход по финансиране с привлечен капитал, този разход ще попадне в обхвата на финансовите (лихвени) разходи съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘