Изх. № 23-22-522
27.03. 2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-522/…2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е със 100% общинско участие и е прекратено и обявено в ликвидация от 01.12.2010 г. До 31.12.2012 г. предприятието отчита загуба от ликвидацията в размер на 103 хил. лв. През 2013 г. от продажбата на активи дружеството отчита печалба в размер на 30 хил. лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде обложена с корпоративен данък печалбата за 2013 г., предвид отчетените загуби през другите години и отчитайки обстоятелството, че дружеството не е извършвало производствена дейност?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчното регулиране при прекратяване сликвидация е регламентирано в глава двадесет и първа от ЗКПО. На основание чл. 158 от ЗКПО при прекратяване с ликвидация за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на тази глава.
Съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗКПО последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, до датата на подаването му. Задълженото лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по общия ред на закона. Данъчната декларация по чл. 162, ал. 1 от ЗКПО за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него.
Предвид цитираните разпоредби, ако до 31.12.2013 г. не е подадено искането за заличаване на дружеството, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. данъчното облагане е по общия ред на ЗКПО, включително и правилата на гл. 11 „Пренасяне на данъчна загуба” от закона. Това означава, че дружеството следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Според чл. 70, ал. 2 от ЗКПО данъчно задълженото лице упражнява правото си да пренася данъчната загуба чрез приспадането й през първата година след реализиране на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане. При наличие на данъчна/и загуба/и (отрицателнен данъчен финансов резултат) от минали години, данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат (в случая за 2013 г.) в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба – чл. 71 от ЗКПО. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, приспада се пълният й размер. Съгласно чл. 72 от ЗКПО този ред (на гл. 11 от ЗКПО) се прилага за нововъзникналите данъчни загуби, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби се прилага 5-годишен срок за пренасянето й, който започва да тече от годината, следваща годината на възникването й.
Видно от подадените годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 години, дружеството е декларирало данъчни загуби за всяка от тях. Следователно, дружеството може да упражни правото да пренесе данъчните загуби последователно, спазвайки поредността на възникването им, през 2013 г., ако за този период е формирало положителен данъчния финансов резултат преди приспадане на данъчните загуби. В случай, че след приспадане на данъчните загуби остане положителна разлика от положителния данъчен финансов резултат, представляваща данъчна печалба, същата подлежи на облагане с корпоративен данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘