Изх. №23-22-1095/29.06. 2016 г.
ЗКПО – чл. 88
ЗКПО- чл. 92, ал. 5
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-1095/…2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. е декларирана тримесечна авансова вноска за корпоративния данък в размер на 3 500,00 лева. В края на 2015 г. става ясно, че печалбата на дружеството ще бъде по-голяма от очакваната. На 22.12.2015 г. е подадена декларация по чл. 88 от ЗКПО за увеличаване на авансовата вноска за трето тримесечие на 2015 г. и на същата дата е преведена сумата от 10 000,00 лв. по сметката на ТД на НАП …, офис „…“. Декларацията е приета, за което дружеството е получило Съобщение за резултати от обработка на подадени данни -изх. №220001…/22.12.2015 г. (приложено е копие към запитването). В проведен разговор със служители от посочения офис на НАП, е потвърдено, че декларацията е приета, но не е осчетоводена.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Предвид текста на чл. 88, ал. 2 от ЗКПО – „намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаване на декларацията“, не би ли следвало да се дължи лихва само за срока на забавяне на плащането на тримесечната вноска?
2. Следва ли дружеството да подаде коригираща декларация по чл. 92 от ЗКПО, и ако това се налага, как ще се приложи правото на отстъпка по ал. 5 от същия член? Дружеството има ли право на посочената отстъпка при положение, че декларацията е подадена по електронен път до 31.03.2016 г. и целият размер на дължимият корпоративен данък е внесен в същия срок?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Правилата за определяне на авансовите вноски са регламентирани в глава четиринадесета от ЗКПО, чл. 83-91. Съгласно чл. 83, ал. 1 от закона данъчно задължените лица правят месечни и тримесечни авансови вноски на базата на прогнозна данъчна печалба. Сроковете за внасяне на тримесечните авансови вноски са определени в чл. 90, ал. 2 от ЗКПО и са: за първото и второто тримесечие – до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие – в срок до 15 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.
На основание чл. 88 от ЗКПО лицата могат да подават декларация за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, чете ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък, като намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползваслед подаването на декларацията.
Според описаните в запитването факти, декларацията по чл. 88 от ЗКПО е подадена на 22.12.2016 г. , т.е. след законово регламентирания срок за внасяне на тримесечната авансова вноска, който е до 15 декември. С оглед на това подадената декларация по чл. 88 от ЗКПО, с вх. № от 22.12.2016 г. е отразена като приета в системата на НАП, но следва да се отбележи, че същата не поражда правни последици. Това означава, че декларираното увеличение на авансовата вноска не може да се ползва, от което следва, че за преведената сума от 10 000,00 лв. липсва изпълнително основание, което да определи вида и размера на задължението и с което да се обвърже плащането.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗКПО, когато дължимият корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определенитемесечни авансово вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20на сто се дължи лихва. По силата на чл. 89, ал. 5 от ЗКПО лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултата на преобразуване – от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването.
На основание ал. 4 на чл. 89 от ЗКПО, определените авансови вноски по смисъла на този член са:
– месечните авансови вноски, определени по реда на чл. 86, или тримесечните авансови вноски, определени по реда на чл. 87, за първо, второ и трето тримесечие – за авансовите вноски преди подаване декларацията за промени на авансовите вноски по реда на чл. 88;
– намалените или увеличените месечни авансови вноски или намалените или увеличените тримесечни авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие, определени с декларацията по чл. 88 – за авансовите вноски след подаване на декларацията за промени по реда на чл. 88.
Предвид изложената нормативна уредба, в настоящия случай, размерът на определените авансови вноски е сумата на тримесечните авансови вноски преди подаване на декларацията по чл. 88 от ЗКПО (т.е. 3 500,00 + 3 500,00 + 3 500,00 = 10 500,00 лв.).
По втори въпрос:
Съгласно чл. 92, ал. 5 от ЗКПО данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.
От цитираната разпоредба следва, че за да се ползва въпросната отстъпка, следва да са изпълнени следните две условия:
1.Декларацията и годишният отчет за дейността да са подадени по електронен път в срок до 31 март на следващата година и
2.Корпоративният данък да е внесен в срок до 31 март на следващата година.
По отношение на първото условие за ползване на отстъпката следва да се уточни, че съгласно чл. 103, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) отстраняването на несъответствия, извършено с подаване на нова декларация в определения в съобщението срок, ползва подателя по отношение на законовия срок на подаване.
По отношение на второто условие за ползване на отстъпката са възможни различни хипотези, но принципното положение, при преценката за спазването му, е че ако дължимият корпоративен данък е внесен в срок до 31 март на следващата година, следва да се приеме, че е налице изпълнение на това условие, независимо от последващите корекции на ГДД.
При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването, органите по приходите прилагат дадените им правомощия в чл. 103, ал. 1 от ДОПК. Този ред се прилага и за несъответствия в подадена по електронен път декларация.
По отношение на правото на ползване на отстъпката, принципно, щом са спазени условията на чл. 92, ал. 5 от ЗКПО и в резултат на прилагането на чл. 103 от ДОПК, размерът на корпоративния данък не е променен, при подаване на коригиращата декларация (по реда на чл. 103 от ДОПК), на хартиен носител, данъчно задълженото лице има право на регламентираната отстъпка.
Следва обаче да се отбележи, че ако дружеството е имало и други изискуеми задължения за данъци и осигурителни вноски и надвнесената сума или част от нея е погасила тези задължения съгласно нормите на чл. 169 от ДОПК, както и ако дължимият корпоративен данък не е внесен до 31.03.2016 г., то в този случай не е изпълнено второто от кумулативните условия, посочени в чл. 92, ал. 5 от ЗКПО, а именно корпоративният данък да е внесен в срок до 31 март на следващата година, поради което дружеството не може да ползва отстъпката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘