2_1372/15.09.2011 г.
ЗМДТ – чл.10, ал.2 и ал.3; чл.14
В писмото поставяте въпросът следва ли да се декларират и облагат имоти, находящи се извън регулацията на населеното място, с определени в скиците им начин на трайно ползване „ж.п. линия” и начин на трайно ползване „ж.п.транспорт” ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
В чл.10, ал.1 Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ са дефинирани недвижимите имоти, които подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти. Такива са: разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията. С данък се облагат и застроените земеделски и горски земи, по силата на чл. 10, ал. 3 с.з.
В чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗМДТ са регламентирани недвижимите имоти, които са изключени от обектите на облагане с данък, такива са : поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост, както и незастроените земеделски и горски земи.
Задължението за деклариране на притежавани недвижими имоти, установено в чл.14 от ЗМДТ, се отнася за недвижимите имоти, които се облагат с данък, макар и спрямо тях да е налице някое от основанията за освобождаване от данък, установено в чл. 24 ЗМДТ. За имотите, които не подлежат на облагане с данък /имотите по чл. 10, ал. 2и 3/, не се подават декларации.
ЗМДТ не съдържа легално определение на понятието „железопътна мрежа”. За тази цел следва да се използва терминологичния апарат на Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/. Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЖТ “обекти на железопътната инфраструктура“ са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл.2, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните линии и прилежащите и принадлежащите към тях терени и пожарозащитни пояси; изкуствените съоръжения – мостове, тунели, надлези, подлези и съоръжения за предпазване от лавини и падащи камъни, както и други защитни съоръжения; горното строене на железния път – релси, траверси, релсови скрепления, стрелки и баластова призма; железопътните прелези и техните съоръжения; коловозното развитие на посредните, участъковите, разпределителните, пътническите и товарните гари, пероните и товароразтоварните рампи към тях; осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и инсталациите и съоръженията за производство, преобразуване и пренос на електрическа енергия, използвани само за тяхното захранване; осветителните съоръжения и инсталации за осигуряване на безопасно движение в района на гарите; съоръженията за трансформиране и пренасяне на електроенергия за тягови нужди, включително тяговите подстанции, захранващите линии и контактната мрежа, стълбовете и другите съоръжения на енергосистемата за тягови нужди; терените и сградите, служещи за осигуряване на контрола по поддържането на железопътната инфраструктура; железопътните фериботни комплекси, приемните сгради в железопътните гари; терените и сградите в железопътните гари, в които се осъществяват дейностите по управлението на движението на влаковете и другите технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и безопасността на движението, терените, върху които са разположени техническите средства за осигуряване безопасността на движението.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЖТ железопътната инфраструктура има от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 60 м от оста на крайния железопътен коловоз или на 100 м от нея – за магистрални железопътни линии, построени за скорост, по-висока от 160 км в час. В чертите на населените места ограничителната строителна линия се определя с градоустройствените и застроителните планове.
Следователно, не подлежи на деклариране и облагане с данък върху недвижимите имоти само частта от поземлените имоти, заета от обекти на железопътна инфраструктура до ограничителните строителни линии, определени съгласно чл.4, ал.1 от ЗЖТ.
По отношения на останалите поземлени имоти, респективно останалата част от тях е приложим общия режим за облагане на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, като в конкретния случай, те подлежат на деклариране и облагане ако представляват поземлени имоти извън строителни граници, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията или са застроени земеделски и горски земи.
‘